Спасовден

„Те ти, булка, Спасовден”. Изразът се използва и до ден днешен с ирония, когато някой е изненадан от невероятна ситуация.

Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. След възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

Спасовден е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.



Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

Народните поверия придават на този празник и друг смисъл.

По стара традиция на Спасовден се молят за дъжд да спаси посевите.

Други търсят спасение, изцеление от тайнствени нелечими болести.

Трети се надяват този ден да им донесе дългоочаквана рожба.

За да постигнат това се спазват древни обреди, в които реалното се преплита с вярата, мистика и магически действия. Човекът търси връзка с природата, за да получи от нея най-желаното – плодородие за земята, дете в семейството и здраве за болните.

Пеперуди - обичай, който моли Природата за дъжд

Хората, които обработват земята са зависими от природата - всяка капка дъжд е важна за да порастат житата, затова те пращат малки момичета, наричани "пеперуди" да измолят със своеобразен танц от свети Спас живителен дъжд за нивите. Момичетата и по-възрастните жени обхождат землището на селото и обредно имитират дъжд като къпят „пеперудите” обилно с вода.

Самодиви и самодивско цвете росен

На Спасовден и една капка роса може да е лековита, защото тогава росата е целебна. Търсещите спасение от болест мълчаливо се търкалят по ливадите рано сутринта на Спасовден. Ако след това станат и тръгнат към селото без чужда помощ, значи празникът им е донесъл спасение от незнайната болест. Но преди това трябва да са пренощували на самодивска поляна край стрък самодивско цвете, росен. В потайната нощна доба самодивите ще минат да оберат цветовете на росена. И ако пожелаят  ще дарят здраве на спящите по поляната.

Някога невестите нощували по самодивски поляни край стрък самодивско цвете. Защото, според поверието, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.



Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага самодивска, дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Облечени са с бели дрехи, с колан в цветовете на дъгата. Имат и  бяло наметало, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, които са носели отвлечените от тях моми и момци. Самодивите танцуват и пеят около кладенците.

Казват, че ако видиш Самодива не трябва да я гледаш в очите. Казват също, че  няма по-хубава песен от на Самодивите и няма по-красив танц от самодивския.

Ползвани са материали от бнр.бг и уикипедия