Цицерон

Марк Тулий Цицерон, на латински Marcus Tullius Cicero (7 декември 43 пр.н.е. - 3 януари 106 пр.н.е)  е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул 63 пр.н.е. Известен е като най-големият стилист на латинската проза. Древноримският политик и философ остава в историята с множество трудове и впечатляващи речи изпълнени с мъдри послания.

Според Цицерон ораторското изкуства трябва да се приближава до поезията. Трябва да подражаваме на древните, главното е яснота и съответствие на речта на мислите и чувствата.

За възпитанието

"Благодеяние, оказано на недостоен човек е злодеяние".

"На всеки трябва да се прави толкова добро, колкото сам можеш да направиш и колкото може да приеме този, когото обичаш и на когото помагаш.”

"Добродетелността се състои в защитата на хората."

"Няма никакво извинение за престъплението, дори и да го направиш заради някой друг ."

"На глупостта е свойствено да вижда чуждите пороци и да забравя за своите."

"Дом, в който няма книги е като тяло, лишено от душа ".

"Който не знае какво е срам, заслужава не само порицание, но и наказание ".

За живота

Цицерон отдава целия си живот на Рим и отстоява идеалите на републиката до последния си дух.

"Свободен е само този, който намира радост в изпълняването на дълга си ".

"Да живееш, значи да мислиш".

"Всички искат да доживеят до дълбока старост, а когато наистина я доживеят, започват да я винят за всичко".

За политиката

От ранна възраст Цицерон се изявява като опозиционер на римската аристокрация, благодарение на което се сдобива с голяма популярност сред народа. Политическите му възгледи били еднозначни: засилване на устоите на „сенатската република” и почит към „заветите на предците ".

"Най-висшият закон трябва да бъде благополучието на народа.”

"Познаването на законите се състои не в това да помним думите им, а да постигаме смисъла им.”

"Когато оръдията гърмят, законите мълчат.”

"Дори и разбойниците имат свои закони.”

"Постигнатият мир е по-добър от всяка очаквана победа.”

"Законът повелява това, което трябва да се прави и забранява противното нему.”

"Ако искаме мир, ще се наложи да се сражаваме.”

За смъртта

След смъртта на император Цезар, Цицерон възнамерявал да се върне към активна политическа дейност, но начело на Рим застанал  Марк Антоний. Той успял да причисли Цицерон към „враговете на народа”. Мъдрецът бил принуден да поеме по пътя на изгнанието и се отправил към Гърция. Но бил застигнат от наемни убийци. Заповядал на приближените си да спрат и гордо поставил сам глава под меча на палача си.

„Животът на мъртвите продължава в паметта на живите.”

„По-добре да умрем, отколкото да бъдем роби.”

„Позорното бягство от смъртта е по-лошо от самата нея.”

"Бюджетът трябва да се балансира, а държавната хазна да се напълни. Обществения дълг трябва да се намали. Арогантността на управляващите трябва да се укроти и контролира. Помощите за чужди земи трябва да се съкратят, за да предпазим Рим от банкрут. Хората отново трябва да се научат да работят, вместо да живеят на социални помощи"(Цицерон 55 пр. н.е). Да ви звучи познато?

"The budget should be balanced, the Treasury should be refilled. Public debt should be reduced. The arrogance of officialdom should be tempered and controlled. The assistance to foreign lands should be curtailed lest Rome become bankrupt. People must again learn to work, instead of living on public assistance."(Cicero- 55 BC)

Казват, че тази мисъл принадлежи на Цицерон и я добавяме, защото ни харесва: "Най-сладките неща в живота са най-тихи... Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието."