Ден на Всички Български Светии

Православната църква чества Празника наВсички български светии. Той е подвижен и се отбелязва във втората неделя след Петдесетница, в първата неделя се чества Неделя на Всички светии.

Паметта на тези, за които не е указан ден, се чества на Всички български светии или на датата на мъченичеството им.

Неделя на Всички Български Светии е най-новият, подвижен празник в нашия църковен календар. Започва да се отбелязва през 1954 година. Първата  неделя след педесетница е  посветена от Българската Църква на  Всех Светих. Това са били хора земни като нас, древните патриарси, благочестиви царе и царици,пророци, апостоли, мъченици, изповедници, подвижници, постници,или всички Божии угодници ,които чрез своята силна вяра в Христа, благочестив живот , преданост към Църквата и страдания са били канонизирани за светци.



Първият мъченик на Българската църква от български произход е синът на хан Омуртаг Боян-Енравота. Той е убит по заповед на своя брат хан Маламир през 30-те години на IX-ти век, защото отказал да се отрече от християнството. Преди да бъде екзекутиран св. Енравота-Боян изрекъл думите: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Силната му вяра му помага да види бъдещето и християнизацията на българския народ.

Денят на Всички български светии е уникален празник, защото има за цел да отдава почит към всички исторически личности, които са живели по нашите земи и са канонизирани за светци.

На този ден се възпоменават и безбройните безизвестни мъченици, пролели кръвта си за запазването на вярата. С възпоменанието им по време на богослуженията се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.

Канонизираните за светци българи са 104. Сред тях са 12 български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки, четирима царе и князе - Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български, трима войни, осемдесет и седем канонизирани мъченици.

Последните канонизирани за български светци са свети Паисий Хилендарски през 1962 г. и Софроний Врачански през 1964 г. Те са канонизирани от тогавашния патриарх Кирил. Светият синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200-годишнината от написване на "История Славянобългарска".

През 2000 г. т.нар. алтернативен синод на Пимен и Инокентий канонизира дякон Игнатий - Васил Левски, но тази канонизация не беше призната от Светия синод на БПЦ, ръководен от патриарх Максим.

През 2011 година патриарх Максим канонизира за светци убитите българи през 1876 г. в храма в Батак и в Новоселския манастир "Света Троица" в Априлци. Решението за канонизацията бе взето от Светия синод на 16 март 2011 година. Канонизираните Новоселски мъченици се почитат на 9 май, а Баташките мъченици се почитат на 17 май.

Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици - това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Тошев, запазени са имената и на някои от избитите в Батак - Иван, Илия и други. Сред известните имена на новоселските мъченици са тези на двамата свещеници - Никола Барбулов и Георги Дългодрейски, както на седем монахини и на една мирянка.



Днес е деня на всички български светии-имен ден на много българи Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.