Джани Родари

Джани Родари
На 23.10. 2010 Джани Ридари би станал на 90 години.

Автор на много детски книги, останал в сърцата на милиони деца с „Приключенията на Лукчо“ и "Приказки по телефона" ...

Джани Родари - продавач на надежда


Благодарение на работата си като учител Родари общува много с деца и започва да съчинява забавни детски истории. Авторът става много известен в източна Европа и Русия, докато в родината си се помни предимно като журналист.

Писателят е носител на най-престижната награда за детска литература - наградата Андерсен за 1970 г. Джани Родари умира през 1980 след тежко боледуване.

rodari-1

Надежда
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има !
" И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
#

Zasheva Teodora неговите книжки не са само за малките деца може и вече порасналите да ги четат

#

Teodosia Canova djani rodari edinstven razdava nadejda atq krepi 4oveka prosto velik

Sonia Georgieva Nikolova Mladenova tova e edin ot nai-emblemati4nite mu stihove

mnogo go harevam

#

Cvetka Georgieva Да надеждата -това , което ни крепи .

Май тя е единственото "нещо" , което ни дава сили да се надяваме, че след зимата в живота ни ще настъпи пролет.

#

Borislava Sekulova Надеждата е тази която ни крепи и в последните минути и секунди.Ако човек няма надежда значи е мъртъв .

#

Slavianka Stambolova прекрасно е стихотворението!

#

Боряна Влъчкова Едно от любимите ми! Когато дъщеря ми беше в детската градина се яви на един конкурс, но той беше спечелен от "Представи си, бабо Пено живо пиле да умре..." и т.н. Все още ме е яд, че спечели това безумие. Не че не го имаше и в учебника по музика на сина ми...

#

Antoaneta Dimitrova nadezdata umira posledna,4ovek trjbva da zivee za miga

#

Mariana Todorova добре че е надеждата да ни крепи,че иначе....

#

АNI МATOVA

Толкова отдавна не го бях срещала, че го бях забравила. Тази вечер ми припомни детството и вечерите прекарани с книжка в ръка - време когато надеждата не беше дефицит - много неща липсваха, но в душите на хората имаше и надежда и вяра и даж...е и щастие. Колко далечно остана това време! Като че ли в друг живот! Днес имаме всичко - от храната до колите и апартаментите, но имаме ли вяра в човека до нас, надежда за бъдещето и обич в сърцата? Да се помолим на Господ да ни дари с тези най скъпоценни дарове, защото без тях живота е пустиня, а ние умиращи от жажда бродници.

0 Коментара

Напиши коментар

Откажи отговора

Коментарът се изпраща ...

Благодаря за Вашия коментар!

Коменатарът ще бъде прегледан и ще бъде добавен към публикацията след като получи одобрение.