По следите на изгубеното време

Марсел Пруст

Marcel Proust (10.07.1871 - 18.11.1922)

През 1999 г двете най-големи вериги книжарници във Франция провеждат запитване със своите клиенти  кои са 50-те най-добри литературни произведения на 20 век. Под номер две в списъка е "По следите на изгубеното време" ("A la recherche du temps perdu") на Марсел Пруст, на първо място е Алберт Камю.

Марсел Пруст пише за времето, за неговата относителност и невъзможността да се улови настоящето. Животът се изнизва неосъзнато от индивида и само благодарение на случайно събитие той осъзнава миналото в неговата цялост и разбира, че само миналото, "изгубеното" време има стойност. Времето не съществува нито като настояще, нито като бъдеще, а само като минало и неговото осъзнаване граничи със смъртта. Само съзнаването на миналото време обединява фрагментарното ежедневие.

През 1911. Пруст завършва първата версия на своя знаменит роман "По следите на изгубеното време", който се състои от 3 части: "Загубеното време", "Запленен от момичета в цвят" (À l’ombre des jeunes filles en fleurs) и "Намереното време" (Le Temps retrouvé)

Дълго време той не може да намери издател за своето обемисто произведение. Накрая той сам плаща издаването на романа.

Второто издание романът включва 5 части - "На път към Суан" ( Du côté de chez Swann), "Запленен от момичета в цвят" (À l’ombre des jeunes filles en fleurs), "На път към Германт" (Le côté de Guermantes), "Содом и Гомор" (Sodome et Gomorrhe) и "Намереното време" ( Le Temps retrouvé)

През ноември 1913 г излиза първата част "На път към Суан", която е приета много хладно от публиката и с много критика. Следващият том е издаден през 1916 г.

Пруст продължава да пише своя роман до края на живота си.

През 1919 г за романа  "Запленен от момичета в цвят"му е връчена премия на Гонкур.



* „Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи“

* „Не сме особено взискателни и справедливи към това, което не ни вълнува.“

* „Нека оставим красивите жени на хората без въображение“

* „Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.“

* „Да знаеш не винаги означава да попречиш.“

* „Да искаш да не мислиш за нея, това означава, че все още мислиш за нея“

* „Излъганият мъж навсякъде вижда излъгани мъже“

* „Истинският рай е изгубеният рай“

* „Както много интелигенти, той не можеше да говори просто за простите неща.“

* „Няма нищо по-нежно от кореспонденцията на приятели, които не желаят повече да се срещат“

* „Ревността често не е друго, освен неспокоен стремеж към тирания, пренесен в сферата на любовта.“

* „Силната мисъл предава частица от своята сила на противника.“

* „Той толкова дълго е размишлявал над това, че е започнал да го проповядва“



Румяна Сотирова сега си спомних,че съм чела "На път за суан",преди много време....и на Албер Камю "Чумата" и си мисля, че човек наистина трябва да прочита някой автори няколко пъти през живота си,защото е интереснокак за всяка възраст романът изглежда различен.Потвърждение на тезата,че нещата са си такива,каквито са,само нашето отношение към тях е различно!:)