Задушница

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост"

Смъртта е способна да ни промени, да ни сломи загубата на близък човек, да преобърне живота ни ... Тогава потъваме в размисъл за живота и смъртта и си даваме сметка за най-ценния дар – любовта.

Любовта дава живот и изпълва с радост дните ни. Бог е любов и затова любовта никога не умира. Тя не умира и след смъртта на нашите близки, а поддържа жив спомена за тях. Водени от тази любов към близките си, отправяме молитва към Господ да успокои душите им "в място светло, където няма никаква болка, скръб и въздишка”. Защото Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот

Това е и молитвата, която отправят свещениците в специално отредените дни за почит към мъртвите. Тези дни се наричат задушници, а във всеки православен храм се извършва богослужение – Литургия за упокой и Обща панахида. Те се отслужват в съботите преди Великия пост, Петдесетница и Архангелов ден.

Третата задушница се нарича Архангелова, защото съвпада с честването на Светите Ангели и Архангели, които са невидими помощници на човешката душа.

Според християнската вяра при кръщението, на човека му се дава един ангел пазител за земния живот. След смъртта отново ангел съпровожда душата до отвъдното, която подобно на ангел се възнася на небето.” След като преминат първите 40 дни, тя се извежда на съд, където Бог й дава частично възмездие за земните дела. Онова, което ще следва като окончателна присъда, ще дойде в деня на праведния съд. До тогава ние вярваме, че нашите молитви помагат на починалите ни близки. А тях ги отправяме както на помените за починалите ни сродници, така и на всяка задушница. Вярващите отиват на църква и записват имената на покойниците. Всички наши близки, за които се сетим трябва да бъдат споменати по време на светата литургия, а след това по стар обичай в църквата или на гробищата се четат молитви лично за хората, за които желаем.

Ако случайно 40-ият ден от смъртта на наш близък се падне в този период ние трябва да изчакаме деня и да го правим според установеното от църквата правило, точно на 40-ия ден, а не предварително.

На Задушница, хората почистват гробовете на своите близки и ги украсяват с цветя. После преливат пръстта с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас и запалват църковна свещ. Прието е да се подава варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони на колкото се може повече хора, за да поменат и те с "Бог да прости!" покойниците. В дните на задушница вярващите строго спазват обичая да не се заемат с къщна работа.

Домашните задължения, могат да се извършат предния ден или да се оставят за следващия ден. Защото денят е отреден за душите на нашите близки. Ако през останалото време сме притеснени от земни неща, на този ден ние трябва да си припомним, че има участ, която ще ни последва и нас самите.

картината: Задушница. Художник: Пенчо Георгиев, 1927 година

източник: www.pravoslavieto.com/