Страстната седмица


започва с тържественото влизане в Йерусалим  на Исус и завършва с Неговото възкресение






През 2016 г. Страстната седмица започва на 10  април и свършва на 16 април – Великден.

Във всички православни храмове се отслужват литургии в чест на последните дни от живота на Исус Христос. Според православния календар дните от Страстната седмица са "велики и свети". През тези дни в църковните служби се възпоменават Христовите страдания.

Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата, да укрепят мира и да защитят единството. Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

В петък свещенослужителите пресъздават опелото на Спасителя, а после изнасят и плащеницата. След Страстната седмица приключва строгият Великденски пост.

Според православния календар от днес домакините трябва да започнат събирането на яйцата за Великден. Те трябва да са достатъчно на брой, за да има от тях до Спасовден. Страстната седмица завършва в неделя с Възкресение Христово.

На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.

Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

Велики четвъртък е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата тогава се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи в събота.

Велики петък, известен още като Разпети петък е денят, в който е разпнат Исус Христос и е посветен на неговите страдания. На Велики петък не се прави нищо - разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца. На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода.

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб. На този ден се месят и пекат козунаците.

Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!".

Как се определя датата за Великден? Всяка година Страстната седмица и Великден се определят по специална църковна формула. Тя е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, настъпило по време на или непосредствено след църковното пролетно равноденствие - 21 март. Ако пълнолунието е на 21 март, Великден ще се пада в следващата неделя. Така, най-светлия християнски празник се пада в някой от неделните дни между 22 март и 25 април включително като има 19 варианта през различните години. Формулата е една и съща за католическата и източната църква, но разликата в датите идва оттам, че православните се ръководят по идеализирания Юлиянски календар, докато католиците - по Григорианския, който е с 13 дни напред. Така, когато по Юлиянския календар настъпи 21 март, по Григорианския вече е 3 април. В половината от случаите първото пролетно пълнолуние е на една и съща дата и по двата календара и тогава Великден и за двете църкви настъпва в един и същи ден. В останалите случаи православният закъснява.