Традиция ли е или забравено празнуване, но нощта преди денят на зимното слънцестоене се нарича

Нощ на майката

Това е края на годината, работата е приключила. Време е за изводи и за благодарност към боговете и домашните духове за тяхната помощ през изминаващата година. Това е време да се освободим от грижи и тревоги и да посрешнем началото на новия жизнен цикъл. Това е тъмно, женско време, когато след 12 нощи ще настъпи Новата година.

Домакинята подрежда дома, украсява го и събира семейството край огнището или на масата. Това е време за прослава на креативното женско начало, за цялата грижа и светлина в дома, за онази атмосфера на сигурност и спокойствие, която създава нашата сила. Това е времето на Богинята на женското начало, а майката отваря вратата на друг свят за да пусне в нашия ден новият живот.

В навечерието на този ден работата трябва да е приключена, да има клонка елхова или венец и целият дом да е украсен. По традиция цялото семейство трябва да се изкъпе или измие преди да се събере край семейната трапеза.

Хубаво е да се приготви елхов венес със свещи и да бъде поставен на видно място, в сърцето на нашия дом.
На масата се поднася домашна пита, мед, орехи ...

Питката се разчупва и се подава по ред на възрастта им, първо на най-старите и след това на по-младите. Първо се топва в сол като мислено всеки си казва:
„Да съм необходим и полезен като солта на земята!”

Следващата хапка от парчето се топва в меда и се казва тихо:
„Да съм обичан и сладък като меда на пчелите!”

Налива се вино и като тост се вдига от стопанката и тя казва:
"Наздраве, да сме живи и здрави, да ни благослови Майката, която в най-тъмната нощ ражда светлината!
Хубава вечер, момичета! Не е задължително да има повод за да превърнем една вечер в незабравимa с любимите ни хора.