Св. Св. Кирил и Методий
На 11 май Българската православна църква почита Светите равноапостоли Кирил и Методий. Най-ранният запазен спомен за празника е от XII век. През Възраждането започва и така нареченото "светско" честване на създателите и разпространителите на славянската азбука, като от няколко десетилетия то е на 24-ти май и е обявено като Ден на българската просвета и славянската култура. Светите братя Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Папа Йоан Втори ги обяви за покровители на Европа.
На 11 май имен ден честват Кирил, Кирин, Киро, Кирчо, Керан, Рилко, Рилчо, Кира, Кирана, Кика, Кина, Кинка, Кера, Керанка, Кераца, Рилка, Методи, Мето
На 11 май е Църковният празникСв. Св. Кирил и Методий
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия те отиват през 863 г. и остават 3 години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. те отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.
Делото на Кирил и Методий е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на 9-и век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното Средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата братя, а 24 май се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
На първата снимка: Св. Св. Кирил и Методий – детайл от икона от 1863 г., Зографски манастир, Атон. На втората снимка:Календарна бележка за Св. Кирил, старобългарски глаголически ръкопис, Асеманиево евангелие от края на Х – началото на ХІ в. и Житие на Св. Методий, ХІІ-ХІІІ век.
"В началото на развитието на всички литературни езици стои преводът на Библията. Можем да се гордеем с това, че Методий превежда изцяло Светото писание и още през 855 г. притежаваме Библия на разбираем и говорим език. В Западна Европа Библията остава на неразбираемия за хората латински и чак 600 години след Методий, с превода на Мартин Лутер на немски, Светото писание става понятно за хората." проф. Румяна Златанова, преподавател по Българистика в Хайделбергския университет.
На 11 май имен ден честват Кирил, Кирин, Киро, Кирчо, Керан, Рилко, Рилчо, Кира, Кирана, Кика, Кина, Кинка, Кера, Керанка, Кераца, Рилка, Методи, Мето
На 11 май е Църковният празникСв. Св. Кирил и Методий
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия те отиват през 863 г. и остават 3 години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. те отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.
Делото на Кирил и Методий е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на 9-и век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното Средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата братя, а 24 май се отбелязва като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
На първата снимка: Св. Св. Кирил и Методий – детайл от икона от 1863 г., Зографски манастир, Атон. На втората снимка:Календарна бележка за Св. Кирил, старобългарски глаголически ръкопис, Асеманиево евангелие от края на Х – началото на ХІ в. и Житие на Св. Методий, ХІІ-ХІІІ век.
"В началото на развитието на всички литературни езици стои преводът на Библията. Можем да се гордеем с това, че Методий превежда изцяло Светото писание и още през 855 г. притежаваме Библия на разбираем и говорим език. В Западна Европа Библията остава на неразбираемия за хората латински и чак 600 години след Методий, с превода на Мартин Лутер на немски, Светото писание става понятно за хората." проф. Румяна Златанова, преподавател по Българистика в Хайделбергския университет.
0 Коментара