‎"Няма деца – има само хора"

Мисълта е Януш Корчак

• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.

• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.

• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.

• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.

• Не го унижавай!

• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.

• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.

• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.

• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.

• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

Диалог с децата - това е разковничето

Януш Корчак е полско-еврейски педиатър и писател, роден през 1878 .

Преподава в няколко университета, а в лекциите си набляга на детската еманципация, на правото на детето да избира, на защитата на неговите права.

Когато избухва Втората световна война, вече е над 60-те и не го приемат в армията. Остава при еврейските сираци, не напуска гетото въпреки предлаганата му помощ. И поема със 195 деца и 15 възпитатели към лагера на смъртта в Треблинка през 1942 г.
Днес за Корчак се разказват легенди, но истината е в написаното в дневниците и книгите му - на първо място любов към децата.

"Какво е детето? То не е билет от лотарията, на който е изобразена печалбата... Детето - това са сто роли на талантлив актьор. Едно е според мама, друго - според татко, баба, дядо, различно е за благия и суровия учител, в кухнята, сред връстниците, според богатите и бедните, във всекидневни и празнични дрехи... Детето Е, а не "ще бъде" гражданин и човек."

Най-важните  ключови елементи в концепцията на Корчак за възпитанието на децата:

-   отричане на насилието – физическо или словесно, произтичащо от разликата във възрастта или служебното и социално положение;

-   идеята за учебно-възпитателни интерактивни методи сред възрастни и деца, с които разширява дефиницията на класическата педагогика;

- убеждението, че детето е човешко същество, както и възрастният;

- принципът, че възпитателният процес трябва да отчита индивидуалността на всяко дете;

- вярата, че детето най-добре знае нуждите си, мечтите и емоциите, следователно би трябвало да има правото възрастните да зачитат неговото мнение;

- признаване на детето правото на уважение, незнание и неуспехи, лично пространство, собствено мнение и собственост;

- признаване процеса на развитие на детето за тежък труд

Спомням как на времето отидох на изпит по педагогика, допълнителен беше, бях прочела само учебник по диагонал и ме питаха каква е любовта на родителите към детето. Отговорът е

Любовта на родителя към детето е безкористна!

Любов, която се дава и може само да се променя като израз, но не и да намалява. Може да се увеличава, но винаги остава - най-силното чувство на тази земя - любовта на една майка към нейното дете