Истинска история

Една жена трябвало да прекара няколко часа на едно летище, за да изчака полета си. Тя си купила книга и пакет бисквити. Докато четяла до нея седнал млад мъж.

Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да взема бисквитки от пакетчето, стоящо между тях. Една след друга те изчезвали в устата му.

Жената решила да не му прави забележка, но започнала да вади бисквитки и да ги яде с неговото темпо. По едно време тя си помислила:

,, - Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила господинчото."

Всеки път, когато си вземала бисквитка и мъжът правел същото. Погледите им постоянно се засичали и когато в пакетчето останала една бисквитка, жената се зачудила, как ли ще постъпи безсрамникът сега.

Младежът взел последната бисквитка, разчупил я на две и й подал едната половинка.

Тя рязко взела сладката и си казала на ум:

,, - Колко невъзпитан тип. Колко неблагодарен. Дори не ми благодари!"

Скоро жената чула обявяването на полета си и с облекчение се отправила към обявения изход без да се обръща назад.

След като се качила в самолета и седнала, тя отворила чантата си, за да извади книгата и каква била изненада й като видяла пакетче бисквити, невинно лежащo в дъното на собствената й чанта.

- Боже мой, ако моите бисквити са тук, значи онези бисквити, които изядохме са били негови и той е разделили всичко с мен поравно.

Било прекалено късно да се извинява, да благодари. Останала й само мъката да признае, че всъщност невъзпитаният и безсрамен крадец е тя, а не този, който тя заклеймявала през цялото време на летището.

Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало по определен начин, а да се окаже, че изобщо не е било така.

Нека помислим два пъти преди да съдим другите.

Нека преди да се усъмним в тях и да мислим лошо да се огледаме в себе си.

Джериес Авад

Maria Simich Абсолютно е вярно . Често виждаме нещата само от нашата гледна точка и често тя не е правилната. (Личен опит)