Малкият принц

На 29 юни 1900 г е роден един от най-забележителните писатели на Франция, истински романтик, летецът Антоан де Сент Екзюпери. Навярно в света няма човек, който да не е чувал за любимия герой на този автор – Малкият принц.

Мъдра приказка, автобиографична притча, в която писателят е вложил спомени и преживявания от своето детство, това е най-четената и превеждана книга от френски.

Всеки възрастният човек носи дълбоко в себе си едно непораснало дете, е вярвал Сент-Екзюпери. И най-малкото дете пази мъдростта на стареца. Спомнете си това, докато четете любимите си цитати от "Малкият принц".

„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

„Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници“

„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”

„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“.

„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“

"Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“

„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“

„Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“

„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“

„Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.“

„Пустинята е хубава - каза малкият принц, защото крие някъде кладенец...“

„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“

„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“

„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“

„Този човек би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“

„Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“

„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“