Лев Толстой
Лев Толстой
9.09.1828 - 20.11.1910 г.
най-великият романист в световната история на литературата, руският писател и философ Лев Николаевич Толстой. Невъзможно е да обобщим в няколко цитата титаничната му мисъл. Можем само да се докоснем до нея.
* Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
* Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
* Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
* Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
* Истинската мъдрост не е многословна.
* Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
* Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
* Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.
* Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
* Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
* Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
* Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
* Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
* Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.
* Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки
Ана Каренина така започва романа
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.
Ана Каренина - така я описва Толстой прекрасна и прелъстителна
"Тя беше прелестна в простата си черна рокля, прелестни бяха пълните й ръце с гривни, прелестна - твърдата й шия с гердан от перли, прелестни - виещите се коси на развалилата се прическа, прелестни - грациозните леки движения на малките крака и ръце, прелест...но - това красиво лице в своето оживление; но имаше нещо ужасно и жестоко в нейната прелест. (...) Да, нещо чуждо, дяволско и прелестно имаше в нея."
Романът писан 1873 до 1878 г. Как изглежда прекрасната и прелъстителна жена според вас 132 г по-късно
Интересни факти тук http://www.adme.ru/vdohnovenie-919705/chitaj-menya-polnostyu-554055/
9.09.1828 - 20.11.1910 г.
най-великият романист в световната история на литературата, руският писател и философ Лев Николаевич Толстой. Невъзможно е да обобщим в няколко цитата титаничната му мисъл. Можем само да се докоснем до нея.
* Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
* Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.
* Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
* Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
* Истинската мъдрост не е многословна.
* Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
* Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
* Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.
* Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
* Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
* Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
* Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
* Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
* Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.
* Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки
Ана Каренина така започва романа
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.
Ана Каренина - така я описва Толстой прекрасна и прелъстителна
"Тя беше прелестна в простата си черна рокля, прелестни бяха пълните й ръце с гривни, прелестна - твърдата й шия с гердан от перли, прелестни - виещите се коси на развалилата се прическа, прелестни - грациозните леки движения на малките крака и ръце, прелест...но - това красиво лице в своето оживление; но имаше нещо ужасно и жестоко в нейната прелест. (...) Да, нещо чуждо, дяволско и прелестно имаше в нея."
Романът писан 1873 до 1878 г. Как изглежда прекрасната и прелъстителна жена според вас 132 г по-късно
Интересни факти тук http://www.adme.ru/vdohnovenie-919705/chitaj-menya-polnostyu-554055/
0 Коментара