Неувереност

Неувереност
автор  Адам Мицкевич
Когато те няма, душата не стене,
не губя ума си, когато си с мене;
но щом е отложена нашата среща,
отсъствие нечие жадно усещам,
тъгувам и сам си задавам въпроса:
любов или обич в сърцето си нося?

Изчезнеш от погледа мой и тогава
не мога лицето ти да си представя;
но чувствам аз често: дори да не искам,
до моята памет е винаги близко.
И пак си повтарям безгласно въпроса:
любов или обич в сърцето си нося?

Понякога страдам – не мисля, не смея
при тебе да дойда и жал да излея;
но тръгнал безцелно, аз сам не разбирам
как твоята къща неволно намирам;
и влизайки, пак си задавам въпроса:
любов или обич в сърцето си нося?

Живота си дал бих, но теб да опазя,
за твоето здраве и в ада ще сляза;
макар че не чувствам желание страстно,
аз искам да бъда за теб безопасност.
Отново сега си задавам въпроса:
любов или обич в сърцето си нося?

Ръцете си сложиш връз моите длани –
и мило спокойствие в миг ме обхване,
душата ми литва насън към небето,
но с биене лудо ме буди сърцето,
което на глас ми задава въпроса:
любов или обич в сърцето си нося?

Когато за тебе редях стиховете,
Пегас не летеше, размахал крилете;
и сам удивих се на ритъм и мисъл –
отгде са се взели и кой ги е писал;
отново се питах с последните рими:
любов или обич така вдъхнови ме?

(1825)

Превод от полски (с) Иван Вълев