Радой Ралин

е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов - български писател,  поет, сатирик и дисидент.

Роден е на 22 април 1923 г. в град Сливен, правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в Софийския университет (1945).

През 1946–49 е редактор във в. „Литературен фронт“, 1952–61 — във в. „Стършел“, 1961–63 — във в. „Литературни новини“, 1961–63 — в Студията за игрални филми, 1964–66 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), във в. „Литературен фронт“ (1987–90).

Радой Ралин почива на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в  София. През 2012 г. там е поставена и статуя на Радой, дело на скулптора Георги Чапкънов. През 2014 г. е поставен барелеф на Радой в гимназията в Сливен, автор е Николай Султанов. Защо е шаржов портрет? Обяснява авторът „Ами той просто си го искаше.

Всички в България  възприемат Радой Ралин като светло петно в една тъмносива действителност.“ 

Сатиричните творби на Ралин са много популярни. Те са израз на народното чувство за справедливост. Неговите епиграми се цитират често. Радой  Ралин става известен след изгорената книга с епиграми “Люти чушки” през 1968 г. След нея славата му на дисидент и неудобен сатирик не залязва. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притча, пословица, поговорка, басня, народната приказка.

Епиграми на Радой Ралин

„Бедността не е порок, а урок.“

„Битата крава мляко не дава.“

„Да би се яло, не би висяло.“

„Думба-лумба два дни, а година — гладни.“

„Кой постъпва честно, не живее лесно.“

„Който дрънка, е за вънка.“

„Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.“

„Болна Божка за кокошка.“

„Господ види кой отде иде.“

„Заран набожен, вечер разложен…“

„Безплатен оцет по-сладък от мед.“

„В краката лъснат, в главата блъснат.“