Стивън Кинг

Стивън Кинг (Stephen King) e американски писател. Роден е на 21.09.1947 г. Известен със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.

Историите на Стивън Кинг разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр. Най-известни са „Сиянието“, „Мъртва зона“, „То“, „Мизъри“, „Тъмната кула“. Книгите му са издавани в общ тираж от около 100 милиона екземпляра и са преведени на повечето от световните езици. Много от творбите му са екранизирани.

„Когато ме питат: „Как пишете?“, аз неизменно отговарям: „Дума по дума“ и също тъй неизменно отговорът ми бива отхвърлен. Но друго няма. Звучи прекалено просто, за да е истина, но помислете например за Великата китайска стена — камък по камък, драги ми господа. Това е. Камък по камък. А пък съм чел, мама му стара, че човек можел да види тая чудесия от космоса даже и без телескоп.“

„Не си водя бележки, не си записвам, не правя нищо такова. Просто правя проклетото нещо.“ Аз съм салам-писател. Опитвам се да пиша хубави салами, но саламът си е салам. Не можеш да го продадеш като черен хайвер

„За мен страхът е една от най-деликатните емоции, затова винаги се опитвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, аз се опитвам да го смразя от ужас и ако не успея и в това, прибягвам до шока.“

"Никого, никога не задържам. И знаете ли защо?
- Защото научих, че който обича, ще остане - каквото и да направя, каквото и да му кажа. А който не обича - каквото и да направя, каквото и да му кажа - все пак ще си отиде."



Някои от най-добрите цитати от негови романи:

Из „Гробище за домашни любимци”
„Мисля, че всеки един от нас, хората, е напълно уникален. Всеки със своята болка и със своите удоволствия и радости; никой друг човек не може да го разбере напълно или да изпита точно същите чувства.”

Из „Зеленият път”
„Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й.”

„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.”

Из „Особени сезони”
„Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!”

„Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.”

Из „Сблъсък”

„Малките деца са единствените истински добри човешки същества.”

„Суеверието, подобно на истинската любов, се нуждае от време, за да се разпространи и да бъде отхвърлено.”

„Просто не можеш да поправиш вече стореното. Такава способност може би имаха само боговете, но не обикновените смъртни, което навярно бе за добро. В противен случай до последния си дъх хората биха се опитвали да поправят грешките от младостта си.”

Из „То”
„Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.”

„По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?... ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често, и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог.”

Из „Капан за сънища”
„Мечтите остаряват преди мечтателите.”

Из „Тъмната кула”

„Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.”

Из „Живата факла”
„Мозъкът е мускул, който може да помести света.”

Из „Кери”
„Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.”

- Из „Живата факла”
„Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена.”

- Из „Кристин”
„Ако си дете, се учиш да живееш; Възрастните се учат да умират.”

- Из „Очите на дракона”
„Ангелите може и да се спасят от вечни мъки, но хората са по-малко щастливи създания и за тях адът е винаги близо.”

- Из „Гняв”
„Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На 10 само хленчиш. Но станеш ли на 15, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Мъчиш се да задушиш плача, като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре”.

- Из „Проклятието”
„Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече.”

- Из „Гробище за домашни любимци”
„Мисля, че всеки един от нас, хората, е напълно уникален. Всеки със своята болка и със своите удоволствия и радости; никой друг човек не може да го разбере напълно или да изпита точно същите чувства.”

- Из „Зеленият път”
„Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й.”

„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.”

- Из „Особени сезони”
„Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!”

„Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.”


- Из „Сблъсък”
„Малките деца са единствените истински добри човешки същества.”

„Суеверието, подобно на истинската любов, се нуждае от време, за да се разпространи и да бъде отхвърлено.”

„Просто не можеш да поправиш вече стореното. Такава способност може би имаха само боговете, но не обикновените смъртни, което навярно бе за добро. В противен случай до последния си дъх хората биха се опитвали да поправят грешките от младостта си.”