"Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто” 



Йордан Йовков


9      ноември 1880 г., Жеравна - 15 октомври 1937 г., Пловдив


Йовков е име в нашата литература, от най-големите. Всеки от нас е прочел поне един разказ на Йовков. За бялата лястовичка, за песента на колелетата, за Ая, за Албена, за Шибил. Наричат Йовков, майстор на късия разказ. Негови творби са преведени на много езици.

Творбите на Йовков имат своя свят, своята атмосфера. Тя идва от времето, което Йовков изобразява. Да се докоснем до красивия свят на Йовков с някои от негови цитати.

„Думата е страшно нещо, в нея са затворени Изразните средства на всички Изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства”.

 „Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика

- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.”  - Из разказа „По жицата”

 

„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!"  - Из разказа „Серафим”

Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.”Из разказа „Женско сърце”

„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна"  - Из разказа „Албена”

„Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!"Из разказа „Шибил”.

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората"Из разказа „Песнта на колелетата”

„Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?" - Из разказа „Вълкадин говори с бога"

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.”Из разказа „Албена”.