Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Автор е на едни от най-четените романи в нашата литература и днес - „Осъдени души“, „Тютюн“, „Поручик Бенц“, с които заслужи мястото си сред класиците в българската литература. Писателят има интерес към историята от дете. Но истинската му страст са естествените науки. Той е дипломиран ветеринарен медик, бактериолог и микробиолог. От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни. Умира на 1 април 1966 г. в Букурещ. В родния му град е учредена награда на неговото име

Кадър от филма "Осъдени души" Кадър от филма "Осъдени души"

„- Има ли смисъл това дежурство?
- Никакъв!... - каза той. - Освен морален.
- Оставете морала настрана!... Най-отвратителното е да вършиш безсмислица и да се чувстваш морален.“ Осъдени души

“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!” Тютюн

“И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” Тютюн

“Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.” Поручик Бенц

“Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите.” Тютюн

“Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя,докато разбере необяснимата сложност на нещата ,хората и събитията...” Тютюн

"Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена."

"Истинското щастие идва, когато душата почне да трепти в съзвучие с външния свят."

“Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.” Поручик Бенц

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.”

“С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.”