Вълчи празници


За българите зимата е вълче време, през което се тачат няколко Вълчи празници. Календарно те най-често са свързани с прехода от есен към зима, около Архангеловден , когато се вярва, че вълците се чифтосват.

В южните райони празнуват за вълци през т.нар. Мръсни дни.

Друг период, свързван с вълците, са така наречените Трифунци, трите дни от 1 до 3 февруари, когато се смята, че се раждат малките вълчета. През тези три дни не се работи нищо, а най-важно е ножиците да не се отварят, за да стоят сключени и челюстите на вълците през годината. Ножиците се завързват с червени конци и се слагат нависоко – на полицата, при иконата, на гредата – да не би някое от децата да ги намери и да ги развърже. Особено мъжки дрехи не бива да се шият или кърпят, защото мъжете по-често ходят в гората и ако имат по себе си нещо, работено през тия дни, то ще привлече вълците.

Ако Трифунците са само три дни, то Мратинците са цели десет, от 11 до 21 ноември – три пъти по три дни плюс един ден, посветен на вълчия господар Куцалан, куция вълк, най-свирепия измежду вълците. Неговият ден, 21 ноември, е наричан още и Вълча Богородица. Куцалан е най-старият вълк, той е пастирът на вълците и му се приписват човешки черти, за него се вярва, че не е точно вълк, ами върколак. За разлика от всички останали вълци, той не се храни с животни, не яде нито овце, нито говеда, разкъсва и яде само човеци. В Западна България дори има поверие, че слънчевото затъмнение се причинява от Куцалан, защото той може да поглъща слънцето.

Притча за вълка


volk

Открай време обаче смехът е най-добрият лек срещу страха. В народните приказки вълкът често е осмиван като лаком и глупав звяр. Една от най-обичаните приказки за животни разказва как лисицата излъгала вълка да лови риба под воденицата, като потопи във водата опашката си със завързана на нея голяма делва. Когато делвата се напълнила с вода и натежала, лисицата изтичала при воденичаря и се развикала: „Вълк, вълк под воденицата ти!” Докато воденичарят налагал със сопата си приклещения вълк, лисицата изяла приготвената му попара, намазала малко и на главата си, а сетне се престорила пред вълка, че и тя е пребита, та чак мозъкът й изтича. Накарала вълка да я носи и докато той я влачел на гърба си, припявала: „Болен здрав носи, болен здрав носи!”

В друга приказка една баба отишла в гората да си събере дърва, а насреща й вълк. Скочил вълкът да я яде, но бабата се примолила: „Недей, вълчо, аз съм стара и жилава, но имам три дъщери – Здравушка, Мекушка и Сладушка, ела довечера, ще ти дам която поискаш”. Глупавият вълк я пуснал да си върви, а вечерта придраскал на портата й: „Бабо, дай ми Здравушка!” „Здраво е баба залостила!” – присмяла му се отвътре бабичката. „Дай ми тогава Мекушка!”, настоял вълкът. „Меко си е баба постлала”, отвърнала бабата. „Сладушка, бабо, Сладушка!”, не се отказвал глупакът. „Сладко си е баба заспала”, подсмихнала се хитро в просъница бабата.