Не трябва да се забравя

27 януари e Международен ден на Холокоста

На 27.01.1945 г. войниците на Червената армия освобождават останалите живи в нацисткия лагер Аушвиц

За честванията на 27.01.2015 г. не са разпращани официални покани на нито една държава.Всяка държава е взимала решение сама как ще участва. Присъстват представители от 50 страни. През 2015 г.  центъра на вниманието са оцелелите жертви. Те са най-важните.

По време на Втората световна война нацистите избиват около 6 милиона евреи, както и роми, хомосексуални, хора с увреждания и политически опоненти. Мнозина от тях са намерили смъртта си в трудови лагери. В Аушвиц – един от най-ужасяващите концлагери на нацисткия режим, където са загинали около 1.5 милиона души.



В полския град Освиенцим се провеждат възпоменателни церемонии по случай 70-та годишнина от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау. В тях ще участват оцелели от концлагера представители на над 40 държави. 
В навечерието на 70-годишнина от освобождаването на лагера канцлерът Ангела Меркел заяви, че всички германци имат вечната отговорност да се борят с всякакви форми на антисемитизъм и расизъм.

Няма германска идентичност без спомените за Аушвиц. Споменът за холокоста принадлежи към историята на тази страна и трябва да бъде пазен от всички граждани, които живеят в нея. Да не се забравя холокоста означава да се предпазва човечеството от нови подобни зверства. В тази страна ние всеки ден минаваме покрай къщи, от които са депортирани евреи, живеем в Германия, в която е било планирано и организирано тяхното унищожение. Затова отговорността ни към миналото е по-голяма, както е по-голяма и отговорността към настоящето и бъдещето. Каза  германският президент Йоахим Гаук в реч пред депутати и оцелели от Холокоста в Бундестага.

Музиката като атака/Музиката като бягство

През 2000 година певицата Ане-Софи фон Отер е поканена да пее на Международен форум за Холокоста, който се провежда в Швеция. Избира песни от Малер и Корнголд, но й предлагат музика, написана в лагера Терезин (Терезиенщат) вЧехослования; място, където хиляди евреи и други затворници, най-често интелектуалци, са държани, преди да бъдат отправени към лагерите на смъртта. Сред тях е имало и музиканти, понякога достатъчно, за да съставят два симфонични и няколко камерни оркестъра.
Мнозина са писали музика. Слуша се със смесени чувства: не като музика за харесване, а за пречистване. Тези, които са я писали, са имали нужда да изразят себе си, да съхранят човешкото си достойнство пред ужаса, да изпитат мимолетната радост, че животът все още продължава: капчица оптимизъм.
Това са творби от Виктор Улман, Павел Хаас, Карел Швенк, Адолф Щраус, Карло Зигмунд Таубе, Мартин Роман (той е сред малцината оцелели).

Концертът започна и завърши с приспивни песни от Илзе Вебер – детска поетеса, писателка, автор на песни. Две страшни приспивни песни. Първата – „Аз бродя из Терезиенщат” – майката пее за своя изгубен завинаги дом, за изгубената свобода и за копнежа по всичко, което е извън гетото. Финалната песен – предполага се, че това е пяла Илзе Вебер, когато е влязла в газовата камера в Аушвиц заедно със сина си и други деца. Пяла е, за да ги спаси от паниката. Влязла е там доброволно...

Анне Франк се е превърнала в символ на изгубената надежда за децата, загинали в Холокостта.

Източник kultura.bg, BNR