Питали ли сте се каква е била поезията писана преди хиляди години? Как са изразявали емоциите си тогава? Какви са били? Ако прочетете някои от тези стихове трудно ще разберете, че са писани от китайски поет по времето когато е била основавана България. Не случайно Ли Бай и днес е признаван за майстор и наричан магьосник.

„Прокуденият от небесата“ от Ли Бай

Един от най-видните представители на китайската поезия е Ли Бай – живял и творил по времето на династията Тан (618–907), когато китайската култура достига забележителен разцвет. Поезията на Ли Бай е наситена с митологични отгласи, с възторг от замаха и величието на природата, с копнеж по необятността на Безпределното. Подхранвана е и от даоистки, и от будистки нагласи, но същевременно е топла, човечна, изпълнена с болка по отминаващото, с горчивина от разделите, с противоречивия стремеж и към установяване, и към всеподновяващо се странстване...
Поетът е въплъщение на духа на свободата, на живота, на действеността. Този дух се проявява и в неговото творчество, пропито с магическата сила на вътрешното напрежение и с висока лиричност. Най-вероятно това е причината Ли Бай да бъде наричан магьосник. Признат от своите съвременници, а по-късни и от множество литературоведи, Ли Бай е смятан за реформатор на стиха, внесъл в него красота и дълбок смисъл, въплътен в реалистична форма. Ли Бай умее да слуша и разбира ромоленето на ручея, песента на вятъра, може да общува с природата като с живо същество – той постоянно търси общение с природата. По-голяма част от живота си прекарва в пътешествия, по време на които написва множество творби, обрисуващи причудливи природни пейзажи на звънлив език. Но в тези стихове навсякъде присъства и самият поет със своите мисли и чувства. Това придава на стиховете му за природата – някои от които изпълват и страниците на стихосбирката „Прокуденият от небесата“ – изключителна лиричност.

В тихата нощ

Блестеше подът пред постелята
със ярка светлина -
за миг помислих,
че е посребрен от скреж.

Надигнах се - над мен съгледах
ясната луна
и поглед сведох,
по родния си дом с копнеж.

превод на Лина Бакалова

Раздяла през пролетта

На север, при вас - там тревата
има цвета на нефрита,
а тук, на черницата клоните
на къдри зелени се сплитат...

Сега ти поемаш на път към дома,
с разбито сърце ме оставяш...
О, пролетен вятър, - откакто я няма, се чудя -
защо над леглото разтваряш воала копринен?

Есенният въздух

Луната есенна е ясна
и въздухът е чист.
Пилее есенният вятър
опадалите листи.
Настръхналата врана кацна
и бързо отлетя...
И аз, и ти, с тъга си мислим -
кога ли ще се видим?

Анатолий Буковски, превод от английски