Притча за спомените и пролетта

В един мразовит зимен ден един мъдрец вървял по заснеженото поле, когато видял една жена да плаче. Спрял се и попитал:
– Защо плачете?
– Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни е дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача. – отвърнала жената.
Тогава мъдрецът се загледал в снежното поле. Жената спряла да плаче и го попитала:
– Какво виждате там?
– Поле с рози. – отговорил мъдрецът. Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна.



снимка georginahart.com/