На картинката може да видите каква е разликата между Знание и Опит. Когато нещо е проверено на практика то създава връзки между отделните неща, които знаем. От друга страна няма човек, който да знае всичко. Много по-важно е да признаете когато не знаете нещо и да научите това, което е необходимо за дадена ситуация. А за това са важни качества като любопитство, желание, упоритост, постоянство… не пропускайте възможността да учите от всяка ситуация и да разширявате зоната да вашето познание.

Когато става въпрос за изграждане на доверие към себе си, двете най-мощни думи в българския език са

„Не знам”

Мнозина смятат, че ще изгубят доверието и уважението на хората, ако признаят, че не са запознати с нещо, което според тях „би трябвало” да знаят. Всъщност, вярно е точно обратното. Да признаете незнанието си прави всичко, което кажете оттук нататък, по-достоверно.

Защо ли? Защото да признаете, че не знаете нещо, незабавно ви бележи като човек, който не се страхува да каже истината, дори когато това може да се отрази зле на имиджа му. Да признаете, че не знаете, означава, че хората ще повярват, че онова, за което се изказвате с убеждение, е сфера, в която имате истинска експертиза.

Разбира се, думите „Не знам” трябва да бъдат последвани от план как да откриете необходимата информация. Направете това, ако въпросът наистина е важен или вярвате искрено, че позицията ви задължава да сте осведомени по него. Дайте гласно обещание, че ще попълните пропуска и го спазете. За това, дали ще го спазите, вече наистина ще ви съдят.

Не забравяйте и следната мъдрост – хората мразят всезнайковците. Те често инстинктивно усещат, когато ги водите за носа, чупите стойки или говорите за нещо, от което не разбирате – без значение колко витиевато сте се научили да правите това. Дори и в началото да ви се „вържат”, когато открият, че са били баламосвани (а според законите на световната справедливост това обикновено се случва) – от този момент нататък доверието в онзи, който ги е баламосал, отива на кино.

Също и уважението. Не се бойте да кажете „Не знам”! Човекът срещу вас също знае колко трудно е това. Той ще оцени душевната ви сила. Ще се зарадва, ако потърсите експертизата му по въпроса – особено ако е ваш служител. Нека вашето „Не знам” бъде толкова авторитетно, колкото и знанието ви – и, разбира се, поднесено само тогава, когато наистина е вярно.

По материали на OpenForum