История на пианото

За изобретател на пианото се смята Бартоломео Кристофори, който конструира във Флоренция през 1711 г. първия клавишен инструмент с чукчета.

 

На 4 май 2015 г. интерактивното лого на търсачката Google днес е въхновено от Бартоломео Кристофори, без когото днешната музикална индустрия не би съществувала каквато я познаваме.

Кристофори е смятан за бащата на пианото.

Той е роден на днешния ден преди 360 години във венецианския град Падуа. Знае се, че е бил ученик на производителя на цигулки Николо Амати.

През 1688 г., на 33-годишна възраст, получава работа при легендарния принц Фердинандо де Медичи, любител и покровител на музиката. Историята разказва, че Кристофори поема задълженията и в последните години на XVII-и век създава два клавишни инструмента,  преди да започне работа върху пианото.

Първите данни за създаването на пианото са от 1698 г. Кристофори го нарича „Arpicembalo", което в буквален превод би означавало „арфа-клавесин". Първоначално обхватът му е само четири октави.

До 1711 г. Кристофори разработва три подобни инструмента.

Музикантът - изобретател си отива от този свят на 50-годишна възраст през 1713 г.

Инструментът претърпява съществена еволюция от оригиналния си вид до съвременната версия. Най-големите промени са добавянето на педали от майстора на органи Зилберман, който запалва за идеята самия Бах. На подобно пиано пише творбите си и Моцарт. С индустриалната революция идват и по-здрави струни и метални рамки, усъвършенствани от фирма за производство на пиана „Броудуд" (все още съществуваща), която е изработвала пиана за Хайдн и Бетовен.



Думата навлиза в масова употреба през 40-те години на XIX в. с устойчиви съчетания като „урок по пиано" и „упражнение по пиано", въпреки че първото словосъчетание „учител по пиано" е регистрирано още през 1807 г.