Най-странното е, че хората сляпо вярват на новини, вестници, радио...изобщо медиии, а смятат, че Дядо Коледа е измислица. Вярно, не лети с шейната си около цялата планета, но децата на няколко лапландски села, радвал всяка Коледа с ръчно изработени играчки.

Легенда за Дядо Коледа от Лапландия



Николас, бил роден в обикновено семейство, в селцето Korvatunturi (Ушен хълм, защото от по-високото, хълмът изглеждал като ухо), Лапландия. Веднъж обаче, малката му сестра на име Ада, се разболяла и вдигнала висока температура. Ада била още бебе. Родителите на Николас, тръгнали към съседното село, за да заведат Ада на доктор. Така и не се върнали. Както повечето пътища в ололността, така и този минавал през замръзнало езеро. Този път обаче, ледът се пропукал и семейството на Николас загинало в ледените води. Николас бил малък, около 5 годишен. Съветът на селото взел решение, всяко семейство да гледа Николас по една година. Така, от година на година, от семейство на семейство, Николас се привързвал към децата на всяко семейство в което живеел. До една година, когато в селото настъпила криза. Селото се издържало единствено от риболов, а годината била почти нулева. Никое от семействата нямало възможност да храни още едно гърло, за това дърводелец от съдедното село, предложил покрив на детето, като в замяна на това, Николас щял да му помага в работата. Момчето работило по цял ден, усвоило занаята, а през много нощи ставало, за да изработва играчки за децата на семействата в които живял и да ги оставя пред вратите им в коледната нощ. Първо бил сам, а след това със старецът при който живеел. Превърнал го в традиция, като червеният костюм бил с цел, по-лесно да подбира и дресира елените, тъй като цветът ги успокоявал. Старецът починал и оставил всичко на Николас. Най-добрият приятел на момчето от детството имал дъщеря, която кръстил Ада, в чест на изгубената от Николас сестра. Ада растяла пред погледа на Николас и заедно с баща си помагали в направата на играчките. Бащата на Ада починал и тя заживяла при Николас, като посветили цялото си време в прсвенето на играчките и разнасянето им на Коледа, не само в Корватунтури, а и в околните села. Ада познаваме като Снежанка. Една година, когато Николас бил стар, той просто изчезнал. Традицията обаче, продължили родителите на децата, като в нощта на Коледа оставяли играчки пред вратите на къщите си.



Разказана от Filip Zahariev‎ в Facebook група Пътешествия по света