От векове датира традицията да поставяме чорапче под елхата или над камината, което Дядо Коледа да напълни с подаръци или лакомства. В някои страни дори надписват чорапите с имената на всеки член от семейството.

На много места по света, подаръците се крият под елхата, но често в домовете на католическите семейства - те могат да бъдат открити в коледни чорапи. Обикновено там се крият изненади - лакомства, а според легендите дори жълтици.

В Англия, примерно, вярват в традиционния вариант на Дядо Коледа, облечен с дълга червена или зелена роба, който докато всички спят, обикаля домовете и оставя подаръци в празни чорапи, закачени около огнището.

Историите са посветени на добрината на Никълъс или Свети Никола, който в миналото бил епископ на италианския град Мира. Той бил много обичан заради своята щедрост, която проявявал към всички и особено към децата. Затова и всяка коледна вечер посещавал къщите в енорията си, за да се увери, че всяко ще има подарък. А на сирачетата - хвърлял през комина златни монети, които паднали в закачените им чорапи, съхнещи до огнището.

Подобна е и Легендата за благородника и трите му дъщери, която разказва как Николъс, изпълнен с грижа и съчувствие, пуснал в чорапчетата на трите девойки три малки кесии, пълни с жълтици, за да имат пари за зестра, тъй като баща им - благородник, загубил богатството си.

Според холандската теория, през 16-ти век децата оставяли до камината своите дървени обувки, пълни със слама и моркови елените. А в замяна за грижата, епископ на име Синтърклаас им оставял лакомства. С течение на времето, обувките се заменили с чорапи, а Синтърклас се оказал Санта Клаус или Дядо Коледа.

christmas-socks pix 1

Една от историите за коледния чорап гласи...

Свети Никола бил син на много набожни християнски родители в Турция. Като епископ на град Мира той бил много обичан от хората за щедростта, която проявявал към всички и особено към децата.

Светецът знаел, че много хора в неговата енория са бедни и идвайки от богато семейство, той често им помагал. Както по обичай, всяка коледна вечер той посещавал къщите в енорията си, за да се увери, че всяко дете ще има подарък. По онова време всеки баща трябвало да осигури зестра на дъщеря си, или дарове, които да даде на младоженеца и неговото семейство. Жена без зестра не можела да се надява да се омъжи.

Свети Никола чул, че някъде там имало един благороден мъж, който бил принуден сам да се грижи за трите си малки дъщери. Неговата съпруга починала и той, изпълнен с много тъга, поел теглото да ръководи семейството. Настанало време момичетата да се задомяват, но... нито една от тях нямала зестра.

Една вечер дъщерите изпрали на баща си дрехите и проснали чорапите му над камината, за да се изсушат по-бързо. Тогава, знаейки за трудното им положение, Св. Никола тайно отишъл в техния дом. Когато видял съхнещите чорапи, той взел от шейната си три торби със злато и ги напълнил.

Така, вече със зестра, благородникът успял да омъжи и трите си дъщери и доживял живота си спокойно и щастливо.