Прогноза за демографското развитие на България

Мрачна прогноза за демографското развитие на България изнесе Националния статистически институт (НСИ) в средата на август 2015 г. След 55 години населението на България може да се стопи до 4,9 млн. души. Тогава българите ще са едва със 100 000 повече, отколкото през 1920 г., когато страната започва да се възстановява от унищожителните последствия на три войни и две национални катастрофи, след които са й отнети огромни територии, населени с българи. Прогнозата се основава на допускания, че икономическите и социалните условия у нас ще се влошат, но не включва военни събития като тези от началото на 20 в.

Реалистичният и оптимистичният сценарий също не са толкова розови. Според най-вероятната прогноза в следващия половин век населението на България ще намалее с над 2 млн. души и ще бъде 5 132 023 души. При най-добрия сценарий през 2070 г. населението ще се свие до 5,5 млн. души. Това означава, че и при най-благоприятните допускания експертите очакват, че всяка година българите ще намаляват с над 30 000 души, колкото в момента живеят в градове като Разград или Дупница, пише в. „Труд”.

Намаляването на населението ще е съпроводено от сериозно застаряване, висока смъртност и понижаване на и без това ниската раждаемост. Натрупването на тези негативни фактори, съчетано с продължаващата емиграция на млади хора, ще влоши значително съотношението между хората в трудоспособна и тези в пенсионна възраст.

В момента 100 работещи издържат 78 пенсионери. След 30-ина години съотношението ще стане 100:109. Намаляването на работната сила означава липса на достатъчно подготвени кадри, които и сега не стигат. Това поставя под заплаха развитието на икономиката и подобряването на стандарта на живот - единственото, което би стимулирало младите да не напускат страната и да раждат повече деца.

Правителството ще трябва да предложи на парламента мерки за преодоляване на демографската криза до края на ноември. Това решиха депутатите след дискусия по темата, преди да излязат в лятна ваканция.

Едно от предложенията ще е при приемането на всеки законопроект да се прави оценка за влиянието му върху демографията. Инициативата за това е на социалния министър Ивайло Калфин. Изискването фигурира и в Националната стратегия за демографското развитие за периода 2012-2030 г., но вече четвърта година не се прилага на практика.

БАН също разработва националната стратегия за демографско развитие. Очаква се до края на 2015 г. учените да представят идеите си, които да бъдат обсъдени от Народното събрание.
България заема първо място в Европейския съюз в мрачната класация за най-висока смъртност с коефициент 15,1 промила. През 2014 г. у нас са починали 108 952 души. Броят им е с 4607, или с 4,4% повече, отколкото през 2013 г.

Средният показател в ЕС е 9,9 умрели на 1000 живи. Освен у нас, смъртността е значително по-висока от средната само в Латвия и Литва. Най-добри са показателите на Ирландия и Кипър.

В България смъртността е най-висока в областите Видин, Монтана, Враца и Ловеч, а най-ниска - в София, Кърджали, Варна и Благоевград. Данните показват, че в селата смъртността е два пъти по-висока в сравнение с градовете. Причината е, че там живеят предимно възрастни хора, които често нямат достъп до лекарски грижи.

По раждаемост България изостава от средното ниво в ЕС. През 2014 г. у нас са проплакали 67 585 бебета - с 1007 повече спрямо 2013 г.