Рилският манастир е един от символите на България

Рилският манастир  е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983-та е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Цялата обител, включваща църковните, жилищни и стопански сгради, е на площ от 8800 кв. м. Високи 22 метра каменни стени ограждат просторния манастирски двор, храма „Рождество Богородично”, Хрельовата кула, жилищните и стопански сгради. В манастира има около 300 помещения и музей, събрал забележителната му история.

През 2016 г. се навършват 1070 лета от съграждането на Рилската света обител. Той е и най-посещаваният от туристите обект на българското материално и духовно наследство. Около един милион са посетителите всяка година.

Обителта е основана в първата половина на X век, когато монахът Св. Иван Рилски, небесен покровител на българския народ, избира отшелничеството като път за единение с Бога. С времето тя се превръща в един от най-важните християнски центрове на държавата и двама български царе – Иван Александър и Иван Шишман отделят средства за него. С тази помощ и усърдния труд на поклонниците Рилската обител достига своя средновековен възход между XII и XIV век. През XIV в. с дарителството на местния феодален владетел Хрельо Драговол манастирът е преобразен в солидна постройка с изящна вътрешна архитектура и декорация.



Ето какво разказва за историята на манастира покойния библиотекар на Рилската света обител Стоян Бахчеванджиев.

Още от самото си начало Рилският манастир е станал културен и книжовен център. Ние смятаме, че Иван Рилски е бил не само грамотен, но и висококултурен човек. Никой не оспорва неговия завет, оставен на учениците му, който съдържа твърде интересни данни за отношенията между монасите, между игумена и братята и въобще за живота на старото монашество. Много вероятно е самият Иван Рилски да е научил повечето от братята на четмо и писмо и да ги е упътил как по-нататък да доразвиват тази своя дейност. След неговата смърт в манастира е започнала усилена книжовна дейност. Според приписка, направена в един препис от завета на Иван Рилски през XIV век, се твърди, че когато османските завоеватели наближили Рилския манастир, тогавашният игумен Домециан наредил да се приберат всички златни и ценни утвари, облекло и богослужебните книги и да се укрият, за да не бъдат поругани от нечестивците. Какво е станало с обителта при превземането й от османците ние не знаем. Но е известно, че веднага след първите години на робството манастирът, благодарение на Цар Шишмановата грамота, която му е давала редица правдини, е издействал и получил от тогавашните султани фермани, с които се осигурявала самостоятелност и неприкосновеност както на монасите, така и на техните имоти. Някъде около 1420 година е имало разрушаване на манастира и той е бил около 30-ина години в запустение. Знаем, че към 1450 година е бил възстановен, защото от това време съществува тъй нареченото Симоново четириевангелие.



По време на Възраждането Рилският манастир e огнище, което запалва искрите на вяра, духовност и образование в българските земи, откривайки около 50 метоха в най-големите български селища.

Облика на съвременните манастирски сгради дава първият български архитект Алекси Рилец, който в периода 1816-1819 г. проектира архитектурния план и ръководи изграждането на три от крилата – източното, северното и западното. От средата на XIX век е главната манастирска черква „Рождество Богородично”, построена от първомайстор Павел Иванович. Стенописите ѝ са дело на много майстори, но само прочутият Захарий Зограф се е подписал под своите фрески. Една от най-големите ценности е позлатеният иконостас със своята невероятна дърворезба.



Днес красотата и историята на Рилския манастир са съхранени и той е жив музей на българската духовност през вековете. Със статута си на национален и световен паметник той привлича внушителен брой български и чужди посетители годишно.



Може би всеки българин трябва да стигне до Рилския манастир. Поне веднъж. Защото това е място където се усеща енергия. Енергия от природата и от сътвореното от човек. И се изпълва с вяра. Става по-силен и по-добър.

За първи път бях там в края на зимен преход в Рила на 18 години. След години бяхме цялото семейство с децата. Спахме в манастира, заслужава си като преживяване. Посетихме пещерата на Иван Рилски. Снимките са от отново от зимен преход в Рила, през 2014 г.

 

Използвана публикация на БНР