Никулден

На 6 декември Православната църква чества Свети Николай Мирликийски-Чудотворец. Светецът е смятан за покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. За свой празник са избрали Никулден и банкерите.Това е и празникът на град Бургас.

Още като младеж Николай наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните. За добрите му дела започнали да се носят легенди. Едната от тях гласи, че когато известен богаташ се разорил и решил да продаде трите си дъщери като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил девойките от ужасната участ.

Според друга легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.

Трета легенда говори за това, че светецът запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата корабна мачта.



 

Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (дн.Турция), починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 г. По времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите му са пренесени в италианския град Бари, където почиват и днес.

Според народните поверия Свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.  На Никулден се слага и коледната украса, до 6 декември коледната елха в центъра на града или на дома е сложена вече.

По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава” - казва преданието.

Трапеза за Никулден

Защо на този ден приготвяме шаран? На този ден на трапезата се поднасят ястия с риба и най-вече шаран, защото според легендите тази риба се смята за слуга на светеца Николай Чудотворец. Веднъж когато излязъл с лодката си в открито море, се извила буря и пробила лодката, а той запушил пукнатината с шаран и се спасил от гибел. Затова на всеки 6 декември, принасяме в жертва шаран за здраве и благоденствие на семейството си.

Когато приготвяме рибата люспите трябва да се отстранят внимателно, така че да не паднат на земята, защото според преданията, ако люспа бъде стъпкана, ще донесе болести и страдания. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се закопават в земята или се пускат в реката или море. По този начин ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. По традиция рибата се приготвя пълнена или обвита в тесто, а останалите ястия на трапезата са постни - пълнени чушки с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

В повечето православни страни се провеждат фестивали и празненства по случай празника на Свети Николай. Децата получават подаръци, а възрастните се събират на голяма трапеза. В Чехия, Полша, Словакия, Германия, Франция, Испания и Португалия децата намират бонбони под възглавницата, в обувките или зад прозореца. В зависимост колко са слушали, получават по- големи дарове. В България, Сърбия и Румъния, този празник не е обвързан с размяна на подаръци, а по-скоро в съхранение и обединяване на семейните ценности.

Около 200 000 души в страната носят името Николай, Николина и производните на тях. Най-често срещаното от тях е Николай. Негови носители са 95 122 българи. Второ по популярност е Никола - така са кръстени 39 613 души, а на трето място са жените с име Николина. Те са 15 305 души. На Никулден празнуват и Ненка, Ненко.

 Снимка: wikipedia.org Гробницата на Свети Никола в базиликата в италианския град Бари.

Св. Никола и Дядо Коледа

И църковният, и народният празник попадат в началото на цяла поредица обичаи, с които българите ритуално изпращали старата и посрещали новата календарна година. За съвременния свят това са последните седмици, изпълнени с трескави приготовления за предстоящите празници. Част от бляскавата украса и от детските мечти за подаръци, Дядо Коледа е може би най-устойчивият символ в този отрязък от календара. Дори в някои от страните, за които християнството не е традиционна религия.

Образът на добрия старец се ражда преди столетия. За първи път се споменава през ХVІІІ век, но отбелязването на празника на Свети Николай, съществува много преди това. В началото на ХVІІ век холандски преселници в Северна Америка основават колония Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Сред обичаите, които донасят със себе си, е размяната на подаръци в деня на светеца. На нидерландски е Синтер Клаас, на английски е Сейнт Николас, станал по-късно Санта Клаус, а легендите за щедростта и добротата му несъмнено водят началото си от житието на Свети Николай.

Любопитен е и фактът, че на мястото, където е първото погребение на светеца, днес има базилика. Мощите му биват извадени и преместени в италианския град Бари през ХІ век. Днес земите, в които е служил като свещеник се намират на територията на Турция. Там го наричат Ноел Баба, а в град Демре (близо до родния му град Мир) се намира базиликата, реставрирана от турската държава.