В българския народен календар има два празника за св. Никола. Единият е зимен – на 6 декември. Другият, на 9 май, е „летен Никулден”. В наше време е популярен зимният, наричан „рибен” Никулден.

Според етнолози християнският св. Никола онаследява и взаимства от образността на древния славянски бог Велес – властващ върху „земя и вода”, измествайки го и от празничния календар. А според народното вярване, при изначалната подялба на вселената се паднал дял и на св. Никола, който включвал морета, реки и езера, както и преминаването през тях. От друга страна, водата осигурява земното плодородие, така че на св. Никола се паднала още и трапезата.

На 9 май православната църква почита летния Никулден


Празникът съществува още от ХI век и е свързан с пренасянето на светите мощи на Николай Чудотворец от балканските земи в италианския град Бари. Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия и още от детски години проявявал истински християнски добродетели. По-късно Свети Николай става архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), умира на 6 декември 342 г. (Зимен Никулден) и светите му мощи се пазели в града до 1087 година.
През управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от град Мира в град Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола". Според народния календар, на този ден жените не трябва да хващат игла през деня, защото "дупчат" светеца в очите и ще се разболеят от "очибол".


Денят е посветен на Св. Никола - Летни, който трябва да осигури дъжд и плодовита година. В негова чест се коли мъжко животно за курбан, за да се предпази реколтата от градушка.




Kladnitsa_monastery Стенописи в църквата на Кладнишки манастир „Свети Николай“

Кладнишкият манастир „Св. Николай Мирликийски”, познат още като „Свети Никола Летни", се намира на 25 км югозападно от София, до село Кладница във Витоша. През Средновековието той е бил част от комплекса „Софийска мала Света гора”. Предание разказва, че още преди османското владичество горе, на височината над селото имало манастир. До днес там има останки от древна крепост, владяна от местен болярин. В нея имало две църкви: „Св. Никола”, която е част от днешния Кладнишки манастир, и „Св. Петка”, чиито развалини се виждат и до днес. Постепенно църквите се обединили в манастирски комплекс, който бил под покровителството на тукашния болярин.