Питка за Бъдни вечер

На Бъдни вечер Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос.

Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.

Обреден хляб за Коледа

В центъра на празничната трапеза е обредният хляб, наречен  "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.

Някога са се правели 3 хляба за Бъдни вечери – един, който се слага на трапезата, този с парата, един на който с пластика от тестото се изобразява поминъка на семейството и колачета за  Коледарите. Днес по-често се прави само един хляб, този, който се слага на трапезата.

Важно в този хляб е неговото замесване. Той трябва да бъде постен, без яйца, без мляко, без краве масло или мас.

Вариантите са няколко

-         Содена питка

-         Постен хляб с мая

-         Хляб с квас

Постна содена питка

Постна Погача за Бъдни вечер

Постна питка с мая

Питката можете да оформите както пожелаете. Но за да я запазите постна, не използвайте краве масло при оформянето и яйце за намазване

Постна пита слънце

Хляб от лимец с квас

Няма по-вкусен от домашно приготвения хляб с квас

Малки кравайчета – колачета за Бъдни вечер

От какво брашно да приготвим хляба? От това, което ви харесва – може да бъде бяло пшенично, може пълнозърнесто,  от лимец, ръжено.  Може да добавите при оформянето семена – ленено, мак, сусам, слънчогледови или тиквени семки.

 Най-важна е украсата и символиката на Бъдника, лицето на хляба. Стопанката поставя всичко, което й е мило и драго, и за което милеят в нейното домакинство. Най-често се оформя кръст и пластика, която да символизира плодородие, че се ражда нещо ново – често е лозов лист, който се оформя с помощта на нож.

Украсата на питите, които се приготвят за празници (Коледа, Великден, Гергьовден) е богата и разнообразна, като предпочитаните мотиви са натоварени със символика. Оформянето на празнична украса често е сложно и изисква голямо майсторство. Възможно е обаче и с по-малко усилия от тестото да се изработят елементи за украса, свързани с традиционни символи. Такъв символ, който е неотменна част от обредността на Балканите и присъства в изкуството и занаятите от хилядолетия, е лозата.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.