Употребата на наркотици и алкохол набират все повече скорост и вече представлява сериозна заплаха за цялото общество. Този проблем обаче засяга не само хората, които ги употребяват, но и техните семейства, близки, социалната им среда. Употребата на психоактивни вещества в училище става все по-често срещано явление. Мерки обаче като че ли не се вземат.

Този пост нямаше да го има, ако не знам колко е лесно, колко е модерно, колко е достъпно да се сдобиеш с марихуана например. Достатъчно е да се разходите в парка и ще видите „напушени“ млади хора. Затова и публикуваме този тест. Защото може би и вашето дете е от „тревоманите“ а вие дори не подозирате.

Библия за родители - 12 стъпки

Твърда Любов
Близките, живеещи с човек, пристрастен към наркотиците, обикновено реагират по сходен начин на измененията в поведението му - с обида, гняв, чувство за вина, нервни сривове, усещане за безпомощност и безсилие.

Чувството за вина
Цялото семейство на наркомана е извадено от нормални релси и страда. Обикновено родителите са водени от чувството си за отговорност за детето и се питат: "Къде направихме пропуск, в какво е грешката ни?". Въпросите са естествени, но дори и да им отговорите, няма да видите изход от ситуацията. А за наркомана е изгодно вие да се чувствате виновни и той/тя не пропуска да ви обвинява: "Вие във всичко се стремяхте да ме потискате, командвате, унизявате" или "Изобщо не ви беше грижа за мен". Това още повече усилва чувството за вина у родителите (или у единия от тях).
Гневът
Всички в семейството стават раздразнителни. Не е за учудване, че уравновесени и здравомислещи възрастни хора под влияние на рязко измененото поведение на детето започват да говорят и постъпват по начин, който по-рано не им е бил свойствен. В период на психически срив хората дори може да се държат като буйстващи луди. Родителите могат да упрекват, заплашват, ругаят, нагрубяват, разпитват, дори да бият. Но нито едно от тези средства естествено не променя ситуацията към по-добро. Наркоманът усеща от близките си само заплаха и неприязън, което добавя объркване към болезнените му чувства.

Вредящата защита на детето
За да защитят и предпазят от излишни неприятности наркомана, много родители връщат дълговете му, звънят в училището или на работата му, за да оправдаят неговото отсъствие, лъжат по телефона, когато го търсят отвън. Родителите се страхуват, че наркоманът ще навреди на живота си, и затова се опитват да се намесят и да поправят постъпките му, водени от най-добри намерения. Някои, разбира се, на първо място мислят за своята репутация. Други действат, водени от чувството за вина. А за трети просто е непоносимо да виждат детето си страдащо.

Наградите за лошо поведение
Когато родителите спасяват наркомана и тушират последствията от грешките му, те подкрепят склонността му да продължи същия начин на живот, който е основна причина за бедите му. Та нали за лошото си поведение той/тя получава, първо, "наслада" от наркотика и, второ, ликвидация на всички лоши последствия - на работата (в училище) всичко е уредено, дълговете са върнати, продадените вещи са заменени с нови.
По този начин "загрижените" родители са направили всичко, за да не почувства детето последиците от постъпките си и да не си направи изводи. Детето, на което постоянно прощават за това, че не носи отговорност за направените дългове, за това, че "губи" (а по-късно и краде) пари или вещи, такова дете свиква да е безотговорно в семейството и непригодно за живот в обществото.
Любовта си отива
В семейство, където "вирее" наркомания, се чувства намаляване на любовта. Ние все пак сме хора и затова често любовта ни е зависима от външни фактори. Ако любовта не бива възнаграждавана с очакваното, тя угасва. Любовта живее и се възпроизвежда от любов. Ако срещу любовта си не получаваме нищо добро, тя се превръща в страдание.

Нужна е твърда любов
Когато наркотиците (включително и алкохолът) стават по-важни за употребяващия ги от благополучието на близките, любовта бива подложена на тежко изпитание и, за съжаление, често злоупотребата я убива.
Родителите на наркомани, осъзнали вредата от поведението си, съдействащо на порока, са му намерили алтернатива. Това е "твърдата любов". Да обичаш детето си с твърда любов, значи да се грижиш за него дотам, че да си способен да кажеш "не" като отговор на злоупотребата; да не му вредиш, но и да си готов да се противопоставиш, когато те обиждат.
Твърдата любов казва на наркомана: "Баста, дотук! Отказваме да те измъкваме от проблемите, които си създаваш сам. Обичаме те и затова ти казваме: "Ако искаш да страдаш - страдай. Ако не искаш - търси път за спасение".
Когато родителите намерят сили и търпение да осъществяват твърдата любов, всеки започва да отговаря за постъпките си и съответно започва и процесът на оздравяването. Това е единственият шанс за спасение от болестта "наркомания", от която така или иначе са поразени всички в семейството.
Когато наркотиците (включително и алкохолът) стават по-важни за употребяващия ги от благополучието на близките, любовта бива подложена на тежко изпитание и, за съжаление, често злоупотребата я убива.
Родителите на наркомани, осъзнали вредата от поведението си, съдействащо на порока, са му намерили алтернатива. Това е "твърдата любов". Да обичаш детето си с твърда любов, значи да се грижиш за него дотам, че да си способен да кажеш "не" като отговор на злоупотребата; да не му вредиш, но и да си готов да се противопоставиш, когато те обиждат.
Твърдата любов казва на наркомана: "Баста, дотук! Отказваме да те измъкваме от проблемите, които си създаваш сам. Обичаме те и затова ти казваме: "Ако искаш да страдаш - страдай. Ако не искаш - търси път за спасение".
Когато родителите намерят сили и търпение да осъществяват твърдата любов, всеки започва да отговаря за постъпките си и съответно започва и процесът на оздравяването. Това е единственият шанс за спасение от болестта "наркомания", от която така или иначе са поразени всички в семейството.

Първа стъпка Аз съм безсилен/на да удържа сина/дъщеря си от употребата на наркотици. Обръщам се за помощ към любещия Бог.

Родителите на наркомани, следващи програмата "12 стъпки", признават, че са безсилни пред наркоманията и не могат да оправят чуждия живот. Да признаеш безсилието си не само на думи не е лесно. Повечето от нас са зашеметени дори само от мисълта да оставим детето само с проблема му. Как да отделиш живота на сина или дъщерята си от своя собствен! "Длъжна съм да направя нещо с него/нея. Ако той/тя не се променя, значи трябва да се старая повече", мисли си майката на наркомана. Родителите са убедени, че ситуацията е в ръцете им, просто трябва още по-силно да се карат, заплашват, настояват, молят и т.н.

И изведнъж Първата стъпка предлага - "да се спрем и да признаем безсилието си".

Убеждават ни: не е необходимо нищо да се прави, така или иначе не можеш да предпазиш наркомана от кризата, към която той сам води себе си. На нас обаче ни се струва, че е тъкмо наопаки - точно ние сме способни и длъжни да решим проблема на сина/дъщерята си. И затова чак когато напълно се измъчим и изтощим физическите и моралните си сили да търсим средства за въздействие върху наркомана, едва тогава можем да достигнем до смирението и да признаем: "Не сме в състояние да го променим, болестта му е по-силна от нас".

Чак в безсилието си признаваме, че нямаме властта да променяме решенията на друг човек (дори на своето дете). Опитите ни да го направляваме не дават резултат, детето се отдалечава все повече от нас. И това не са просто логически построения. Това е опитът на други родители. Преди нас те са преминали по същия път и твърдят - "пътят към оздравяването започва от Първата стъпка  - да признаеш безсилието си и да се отпуснеш". 
Тази стъпка можеш да направиш по-леко, ако носиш в себе си усещането за Висша сила (или Бог). Вие не се отдръпвате от детето си, не - вие го поверявате на грижите на Любящия и Всемогъщ Бог. Разбира се, вие продължавате да го обичате и да проявявате грижа към него, но просто слагате край на опитите си да прикривате или поправяте грешките му. Сърцето ви, естествено, ще е препълнено от страхове, но вие ще ги преодолявате с Бог и други хора (със същия проблем), които вече са прекрачили чертата на отчаянието. Работейки над себе си, заздравявайки духа си, получавайки знания за болестта "наркомания", вие ще израствате и ще оздравявате. А това ще се отрази и на самия болен.
Признанието на безсилието е началото на пътя към оздравяването.

Втора стъпка Моят син/дъщеря има индивидуални потребности и чувства; ще се старая внимателно да се отнасям към вътрешния му/й свят.
Във всяка възраст човек има специфични потребности. На кърмачето е нужна грижа, храна, охрана. Детето се нуждае от защита, обучение, честно и взискателно възпитание. Юношата трябва да забележи и проучи света извън себе си, да се сдобие с признание сред себепододобните си. На големия човек е потребно чувство за собствена значимост и цел на живота. Във всяка възраст човек се нуждае от удовлетворяване на основните си потребности, необходими за съществуването му - храна, покрив, дрехи. Но освен основните съществуват и други не по-малко важни човешки потребности: да се признат и необходим. И още: всички се нуждаем от душевно спокойствие за себе си и близките си.
Трудно ни е да усетим потребностите на другия, ако той проявява безразличие към нашите чувства, та и към своите. Когато пристрастилият се към наркотиците младеж започва да лъже, грубиянства, хитрува и да ни принуждава за нещо, ние се огорчаваме, озлобяваме, понякога губим равновесие и извършваме неблагоразумни постъпки. Когато той/тя пренебрегва здравето, живота и бъдещето си, на родителите е много трудно да се грижат за него/нея. Как да обичаш онзи, който шмекерува и лъже, пропуска уроци и занятия, нарежда двойки в бележника, изхвърлят го от училище, държи се грубо у дома, не помага, не желае да се обсъди какво му е - как наистина да го обичаш!
Ще успеем много неща да преразгледаме и да придобием ново разбиране за любовта - твърдата любов - в нашето сдружение "Нар-Анон - родители на наркомани". Тук можем да възстановим изгубеното си душевно равновесие и здравомислие, а след това зад проявите на болестта (вредни навици и разрушително поведение) да забележим истинската личност на своето дете. Ще започнем да разбираме, че детето, ставайки юноша, остро се е нуждаело от усещане за собствена значимост и самостоятелност, затова и не се е поддавало на нашето всезнание и стремеж да решаваме вместо него. В нарушаването на забраните то е намирало удоволствие, тъй като това го е издигало в собствените му очи и очите на приятелите. Трудно ни е да понесем, когато в търсенето на собствена значимост детето свърне по лъжовен път и може да навреди на себе си и околните. Но в нашето съобщество много неща ние ще осъзнаем по новому. Ще разберем колко силни и първично силни са били потребностите от самоизграждане без нашето ръководство, та детето така силно се е отчуждило от нас и е попаднало в беда. Може би разбирането за отчаяната му борба да намери свое място, да постигне собствено разбиране за света ще ни направи по-търпими и състрадателни.

Трета стъпка Аз разбирам и това, че имам собствени потребности и чувства. Очаквам моето дете да ги уважава.
Да осъзнаеш и признаеш собствените си потребности често е по-трудно, отколкото да формулираш чуждите потребности.
Близките на наркомана забравят за собствените си проблеми, дотолкова неговото/нейното нещастие изтласкват от съзнанието другите мисли и грижи. Търпеливо се смиряваме, когато потребността ни от почивка бива нарушена от какафонията на стереоуредбата или крясъците на компанията на нашия наследник. Разстройваме се и губим работен или творчески ритъм след тревожно обаждане от училището или полицията. Поведението на самия наркоман изглежда като съвършено лишено от уважение към потребностите на другите: той може да наговори какво ли не, да разбуди посред нощ, да изчезне без предупреждение и т.н. Така че ние сами забравяме за своите потребности и дори като че ли се срамуваме, спомняйки си мимоходом за тях.
Много от нас отзивчиво откликват на всяка претенция от близките си (децата или друг член на семейството). Правим всичко, за да не обидим някого, за да бъде добре на всички. И с този си навик да угодим на всички съвсем забравяме за собствените си потребности. И рано или късно "изгаряме" - стигаме до морално и физическо изтощение. Забравили сме, че сме личност, че за да живеем в умствено, психическо и физическо здраве, трябва да удовлетворяваме собствените си потребности и да настояваме за това, ако другите ни пречат. Ако не правим това, в перспектива започват да се мержелеят болести, депресии, бавно угасване.
Но тези, които живеят с наркоман, знаят: да изискваш и очакваш уважение към себе си е все едно да говориш със стена. Дори не се надяваме да бъдем чути - затова единственият път да останем здрави и да се погрижим сами за себе си е да престанем да робуваме на този или онзи, на това или онова. Робството става пълно, когато се откажем от човешките си права на живот и щастие.
На нашите събрания ние се учим да казваме: "Не!" или "Извинявай, но и аз се нуждая от това". Учим се да определяме ясни граници на нашите благодеяния за другия, учим се на умението да доведем да съзнанието му, че освен него наоколо има и други със свои лични желания и права. В процеса на обучението в любов по програмата "12 стъпки" може да открием, че на сина/дъщерята ни не се харесва новото ни уважително отношение към собствената ни личност. Но ние не сме длъжни да зависим от неговото/нейното одобрение, а сме длъжни да продължим с процеса на себепознанието и знанието за болестта. В нашето съобщество с признанието, че сме точно такива, каквито сме, с придобитото познание за реакциите ни към ставащото около нас, с усилията ни да поправим болезненото в себе си ние придобиваме душевно равновесие и здравомислие.

Четвърта стъпка Ще се постарая да направя всичко, което зависи от мен като от родител, отговорен за детето си.

Не е проста работа родителската отговорност. А да носиш отговорност за съвършено безотговорен наследник е още по-трудна работа, понякога дори невъзможна. Колко често живеещите с наркоман стигат до срив и се държат като луди в отговор на поведението му! На всички ни са познати тези отчаяни сривове. Макар да сме по принцип здрави и контролиращи се хора, понякога ние вършим безумни постъпки под влиянието на страха или гнева, предизвикани от наркомана. Доведени до морален, физически и финансов крах, откриваме, че ни е все по-трудно да владеем себе си. Често емоциите взимат връх над здравомислието и ние се превръщаме във въплъщение на жалостта към себе си, гнева и отмъстителността. Под мощния напор на негативните чувства започваме да се държим безотговорно. За такива периоди казваме: "Не бях на себе си". Когато заради наркомана започне да се променя и нашето поведение, значи неговата болест е обхванала и нас. Бедата е започнала с лека безотговорност към нашите задължения и се е превърнала в сериозен проблеми за цялото семейство. Като че ли всички в семейството са изгубили здравомислието си.
И така, стремежът ни да върнем към нормален живот себе си и децата си трябва да е свързан с чувството за дълг и отговорност. Само не си мислете, че на това сега не му е времето. Обратно, разумните, претеглени, зрели действия точно сега са по-потребни от всичко. Разбира се, да научиш детето да отговаря за своите постъпки е дълъг процес, излизащ извън рамките на критичното положение, в което то сега се намира. Но ние преди всичко сме длъжни да се вземем в ръце, да успокоим нервите си, да отхвърлим страха пред утрешния ден и се съсредоточим върху възможностите и надеждите от днес - в това е родителският ни дълг.

Пета стъпка Очаквам от сина/дъщеря си участие в живота на семейството.
Такова изявление може би ще предизвика сарказъм или смях у онзи, който живее с наркоман. Да очакваш, че наркоманът ще свърши нещо у дома - това е просто глупост! Всеки родител ще каже: "Дори не мога да си представя, че той/тя може да действа като нормален човек. Не го интересува нищо друго освен ежедневния му "сеанс". "И да обещае нещо, аз никога не се надявам".

Да, за съжаление, това наистина е вярно. От горчив опит познаваме безотговорността на наркомана и затова чакаме от него/нея само лошо, само поредни душевни наранявания. И все пак тази позиция - предварително да се отказваме от отговорността му за нещата в семейството - ни вреди. Та нали ние продължаваме да изпълняваме домашните си задължения. Но сме безсилни да повлияем върху пристрастеността му и ни се налага да изтърпяваме всичко, свързано с поведението на наркомана. Ето защо можем и сме длъжни да направим така, че наркоманът да изпита последиците от постъпките си. Ако той прави всичко, за да попадне в беда, а ние в същото време всячески действаме да отстраним бедата - по този начин ние само го приучваме към безотговорност. Можем и сме длъжни да очертаем границите на допустимото. Примерно бихме могли предварително да поставим редица условия, свързани с кражбите, скандалите, сбиванията, дрогираните компании вкъщи и т.н. Ако нищо не регламентирано и не са поставени ограничения, домът се превръща в бойно поле, където всеки момент може да се раздадат взривове.

Ако близките позволяват на пристрастения към наркотици да живее с тях, значи те очакват от него човешко отношение към себе си. Невзискателните и всеопрощаващи родители, когато се убедят, че усилията им не водят до нищо добро, стават обидчиви и развиват жалостивост към себе си. Когато някой човек върши нещо вместо друг, той способства у последния да се появят чувство за вина, депресии, непокорност. "Доброжелателят" сам изпада в зависимост - потребности постоянно да върши нещо вместо някой друг.

Затова е много важно родителите да запазят някаква макар и малка надежда, че наркоманът е способен да носи отговорност за себе си. Но пък и да очакваш прекалено малко и нищо да не изискваш е все едно да го поканиш да ти увисне на шията. И резултатът ще е плачевен и за двете страни.

Шеста стъпка Ще се постарая да не съм зъл и наказващ родител.
Аз знам, че всекиму е приятно разбирането, одобрението и предаността, и ще се постарая да забелязвам и поощрявам с добра дума всеки негов/неин опит да отговаря за постъпките си. В нашето сдружение сме се събрали заради това, че наш близък се е пристрастил към наркотиците и целият му/й начин на живот е влезнал в конфликт с убежденията на другите членове на семейството. Ние с ужас установяваме колко рязко са се изменили качествата на сина или дъщерята ни заради употребата на наркотици. Онези, които сме познавали като добри, отзивчиви и умни деца, изведнъж са се превърнали в демони, които постоянно лъжат, нагрубяват и крадат в желанието си да получат своето удоволствие. Струва ни, че целият свят се е обърнал с главата надолу. Не е изненадващо, че сме станали раздразнителни и зли. Как само ни се иска да отскубнем корените на злото, разяждащо близките ни! Но, за съжаление, май не действаме в правилната посока - вместо да се насочим към причината ние се съсредоточаваме върху жертвата. Цялата си ненавист към наркоманията насочваме към този/тази, който страда от тази болест. Печален факт - болестта, поразила наш близък, е увредила и нас. В кръга на бедата е въвлечено цялото семейство на наркомана.
Ако все още можем да разсъждаваме спокойно, сме длъжни да разберем: преобладаващите чувства на обида и гняв не са най-добрите помощници в търсенето на изход. Необходимо ни е душевно равновесие, за да мислим и вземаме правилни решения. Да сме с разстроена психика - значи да вредим на болния.

Ако си мислим "така му/й се пада", значи не желаем неговото оздравяване. Показвайки му с живота си пример за нещастна съдба, ние като че ли оправдаваме стремежа на наркомана към бягство от този живот.

По-полезният и здравословен подход е да използваме всички възможности за похвала, одобрение и поддръжка на наркомана. Особено важно е това, когато забележим опити от негова страна да се отскубне от оплелата го мрежа и да се върне към нормалните хора. Много от нас недооценяват такива прости неща като усмивката, добрата дума, ласката. Сега ние сме толкова разтревожени и угрижени, че просто се боим да станем дружелюбни. Много пъти сме се парили при опитите се да бъдем обичливи, така че сега сме сдържани. И все пак много все още зависи от нас - ще съумеем ли да преодолеем у себе си болката, страховете, обидите, отчаянието. Точно ние трябва да демонстрираме на детето си пример - как се носи отговорност за собствения живот и щастие, как се става човек, който умее да приема внимателната намеса на другите в живота му. Ето защо ако положителният ви пример предизвика макар и малки промени към по-добро, това си струва усилията, положени за промяна на тактиката. Струва си и това да престанете да сте надзиратели, а да станете приятели.

А и на кого би навредило, ако от зъл, нетърпим и раздразнителен се превърнете в добър, търпим, вземащ разумни решения?

Седма стъпка Ще се постарая да съм реалист в претенциите си към болното дете. Но съзнавам в същото време, че трябва да се определят норми за допустимото му/й поведение вкъщи.

За да са реалистични изискванията ни към наркомана, са необходими усилия от наша страна. Предстои ни да осъзнаем в дълбочина, че той/тя е болен човек с изкривени понятия и чувства. Можем да наблюдаваме как рязко и често се сменя образът му: ту жалко и потиснато състояние; ту враждебност, напористост, жестокост; ту неестествено дружелюбие и разговорливост. Резките смени на настроението зависят от биохимическите процеси, свързани с дозата наркотик. По този начин животът в семейството става зависим от криволиците в настроението на наркомана. По какъв начин ще успеем да "реалистични" в очакванията и изискванията си? Просто трябва да съхраняваме надеждата си, да установим граници и правила и да изискваме спазването им. В обратния случай значи да прежалим дома си и да го предоставим на хаоса, свързан със злоупотребата с наркотици.

Програмата "12 стъпки" ви призовава да признаете безсилието си да поправите или управлявате живота на друг човек. Но програмата ни и вдъхновява - ние имаме права и възможности да променим към по-добро себе си и живота си. Терминът "твърда любов" не напомня: имаме право на личен живот, имаме собствени потребности, които можем да удовлетворяваме. Ние сме в правото си да живеем под спокоен и надежден покрив. В правото си сме да се откажем от неспокойните нощи, накъсани от телефонни позвънявания, шумна музика и викове (списъкът може да е дълъг). В правото си сме да определим кое в поведението на близкия ни за нас е неприемливо, макар и не е необходимо да го обиждаме. Имаме право също да кажем "Не!" на всяко безразсъдно искане на наркомана.

Родителският ни дълг е да установим границите на допустимото и да сме непреклонни.

Много често психическата потребност да сме обичани ни превръща в мекотели и търпеливи свидетели и ние търпим онова, което ни вреди.

Не си струва да очакваме невъзможното. Но е необходимо да се уважаваме дотолкова, че да забраним на другия да ни пренебрегва, да злоупотребява с нас и да ни държи в робство. Ако не се хванем да възстановим правата и достойнството си, ще пренебрегнем родителския си дълг. И другите ще започнат да пренебрегват нашите права - докато окончателно не изгубим човешкия си образ.

Осма стъпка Знам, че човекът е несъвършен и затова няма да очаквам идеално поведение както от себе си, така и от наркомана. Ще положа усилия честно да анализирам недостатъците и грешките си, ще се стремя да ставам по-добър.

Много от нас са се напатили от човешкото несъвършенство. А как хубаво би било всички да се държат като ангели! Но нали, докато поведението на другите не ни засяга пряко, ние сме търпеливи към човешките недостатъци.

Има и изключения. Понякога се опитваме да оценим се6е си и хората, с които живеем. Случва се и да сме безразлични към някакъв недостатък у болшинството хора, но у нас самите същият недостатък да ни дразни. Много родители на наркомани чувстват остра вина, че детето им е станало безотговорно и нещастно. Срам ни е, страдаме, питайки се: "Къде го изпуснахме?", "С коя си постъпка или дума го нараних?". Всички ние, събиращите се в сдружението "Родители на наркомани", отчаяно сме търсили отговор на тези въпроси. На родителите е свойствено да приемат върху себе си цялата вина за поражението.

В сдружението ние научаваме, че самоосъждането и самообвиненията не ни помагат. Да, честното признание за неточни преценки, навици и отношения е нещо хубаво. Но сега, когато в опасност е животът на детето ни, трябва да осъзнаем, че възстановяването на самообладанието ни и личното ни достойнство е необходимо за собственото ни и на детето наркоман спасение.

По същия начин ние се отнасяме и към наркомана. Разбира се, неговите/нейните навици и постъпки са далеч от съвършенството. Нека не чакаме онова, което няма да се сбъдне. Но трябва да сме внимателни и да не пропуснем опитите на наркомана да се опита да измени поведението си в добра насока. Тогава от нас ще е необходима способност да забравим обидите и разочарованията на отминалите дни и години, п способност да живеем днес и със сегашното, решавайки само най-насъщните проблеми на семейството или самия наркоман.

Девета стъпка Не поемай неговата отговорност !
Научавам, че мнозинството от родителите (или други членове на семейството) са склонни да спасяват децата от бедствените ситуации, които те сами са създали. Разбирам, че опитите да поемеш върху себе си отговорността за друг човек не му помагат, а обратното, отслабват го. Ще се старая моето дете само да носи върху гърба си последствията от своето поведение и неправилния си избор.

Когато наркоманът е в беда, напълно нормално е членовете на семейството да предприемат мерки за спасяването му. Да предпазиш от страдания и трудности е естествена цел на онези, които обичат. За да измъкнем нашия страдалец, ние сме похарчили и много пари. На, разбира се, във всеки конкретен случай всеки сам решава проблема си как да помогне на близкия в беда.

Нашето сдружение оказва помощ и поддръжка в общуването с наркомана: учим се да анализираме поведението си, да виждаме как са се развили някои нездрави отношения, как на всички вреди нашият "спасителен" порив. Измъквайки го от затрудненията, ние го приучаваме и по-нататък да продължава по същия път.

Без да е изпитал физическо или нравствено страдание, наркоманът не вижда причина да променя нещо в живота си. Та нали наркотикът ти носи удоволствие, облекчава живота ти - защо да се отказваш от това? Когато се дръпнем встрани, отстраним се проблемите му/й, ние даваме път на негативните последствия от поведението на наркомана да навлязат в живота му. Само тогава той би могъл да потърси пътища за спасение. Необходимо е собственото му желание.

Струва ни, че, движени от чувството на обич, ние се стремим да спасим. Иска ни са да го направим по-силен, да го освободим от смъртоносната зависимост. За съжаление резултатът от помощта ни е противоположен: ние пречим на детето си да развие самостоятелност и отговорност, ние го отслабваме.

Нашата програма ни припомня: за да се помогне истински на наркомана, трябва да му се позволи да страда. Може би само страданието дава тласък към развитие.

Десета стъпка Всеки трябва да носи товара си.

Ще извикам всичките си сили в съпротивата си на желанието да съм "партньор" на наркомана в обща "игра".

Когато ме подведе с уловките си, ме обхващат злоба и обида, а тома му/й дава повод още повече да се отдалечи от мен.

Много хора изпитват потребност да участват в живота на другите, за да повишат чувството си за собствена значимост. По този начин ние ставаме зависими от окръжаващите ни и техните оценки и губим самоуважение.

По същата схема се развиват отношенията с наркомана. Колкото пи силна става зависимостта му/й от наркотиците, толкоз по-често той/тя започва да злоупотребява с близките си, принуждавайки ги вършат онова, което би трябвало да свърши той/тя.

Обикновено наркоманът престава да заработва пари, устройвайки се прекрасно на гърба на работещите си роднини. Нищо чудно, че се възмущава, когато му предоставят желаните вещи. Той упреква другите в равнодушие, алчност, изостаналост, неразбиране и т.н. И най-често ние капитулираме и правим онова, за което по-късно съжаляваме. Вероятно към това ни тика чувството за вина.

Да се съпротивяваш на желанието на наркомана да е зависим от теб е доста трудно. Добрите ни намерения, чувството за вина, желанието да му се угоди му помагат да ни манипулира и по този начин още повече усилва взаимозависимостта. А заедно със зависимостта му от нас расте недоволството му от нас. Отначало това не се забелязва. Когато сторим нещо за него, ние разчитаме, че това ще го направи щастлив и благодарен. Но кой знае защо, става наопаки - детето е все по-враждебно. Когато редовно вършим нещо вместо него, той изпитва нарастващо отвращение от себе си. Той започва да ненавижда и онези, които се предизвикали чувството за собствена безпомощност. И по този начин всичко, което ние можем да дадем на наркомана, му вреди. От нас се изисква твърдост и непреклонност, способност да отсечем "Не" без излишни обяснения.
Сдружението помага по пътя на реалната помощ, т.е. поддържа ни по пътя на "твърдата любов" и ние с по-голямо мъжество отказваме участие в падението на наркомана, отказваме се да подхранваме неуважението му към себе си.

Единадесета стъпка Единственият човек, за когото мога да нося отговорност, съм самият аз.

Не е леко, но ще постарая да направя всичко, на което съм способен (способна), за да не вредя на себе си и близките си със своите чувства, постъпки и мисли.
Способен (способна) съм да се справя с чувството на жалост към себе си.
Има неща, които не можем да свършим вместо друг - например да дишаме или да се срамуваме. От горчив опит сме се убедили, че не можем удържим другия от употреба на наркотици или от лошо поведение. Разбира се, има много случаи, когато можем и сме длъжни да помогнем на ближния си и да го подкрепим. На да вършим вместо него това, на което той сам трябва да се научи - значи да му вредим.

В нашето сдружение ние научаваме, че моментът на "отдръпването" има жизнено важно значение за болния от наркомания. Ние се учим но ново отношение към проблема - изместването на фокуса от поведението и навиците на наркомана към нашите собствени.

Ще имаме достатъчно работа, когато се захванем със себе си. Задачата, която трябва да решим преди всичко друго, е да си възвърнем психическото, физическото и моралното здраве. С помощта на група подобни нам ние започваме процеса на лечението, приближавайки се постепенно към душевно равновесие. За това помага и нашето "отдръпване". Ние сме приели своето безсилие пред наркоманията, примирили сме се с това, че не можем насилствено да променим другия.

Сега ще насочим всичките си сили към това, което ни е подвластно - към самите себе си. Стремим се да станем по-уравновесени, да придобием нови положителни качества, които са ни така необходими в нашата ситуация. Изоставяме, грубостта, заплахите, морализаторството - всичко, което е карало другите да избягват общуването с нас. Преставаме да се жалим и обиждаме - с това само вредим на себе си и на другите. Изработваме си ново отношение към проблема: "Аз не мога да го/я променя. Ще се погрижа за себе си, ще направя всичко, което мога, за да направя живота си по-добър. Такова отношение ще е полезно за мен, за семейството ми и за наркомана".

Дванадесета стъпка Аз се нуждая от хората, те също се нуждаят от мен.

Ще положа всички сили за израстването си и за израстването на останалите членове на сдружението "Родители на наркомани", работещи по програмата за самоусъвършенстване "12 стъпки".
За всички е разбираемо, че човек се нуждае от останалите хора. В обществото зависим от действията на много други хора, които дори не познаваме - продавачи, телефонисти, шофьори. В семейството си зависим от своите близки, започвайки от настроението и свършвайки с обезпечаването. В нашето сдружение "Нар-Анон" ние постоянно се нуждаем един от друг. Всеки играе роля за излекуването на другия. В сдружението ние възпитаваме в себе си правилни отношения и подходи към проблемите на наркоманията. Основите на новия подход - предоставяне на съдбата на нашето дете на грижите на Висшата сила; придобиване на здравомислие чрез работа над себе си и прекратяване на опитите да променим другия.

Новите навици няма да появят мигновено. От нас ще се изисква настойчивост и търпение. Но с постоянно участие в събранията на групата ние несъмнено ще постигнем положителни промени. Ще успеем да преодолеем скептицизма, съмненията и страховете и ще усетим душевното си израстване.

В сдружението новаците започват да се променят благодарение на примера на онези, които са минали по-рано по този път. Ветераните все още не са съвършени, но нещо те вече са постигнали и искат да го споделят с новодошлите. Ние си протягаме взаимно ръце. Новакът получава поддръжка, надежда, насока за развитие. Точно по същия начин той ще дели с другите своето внимание, съчувствие, жизнен опит.

Опитните членове на сдружението ще помагат за организирането на нови групи "Нар-Анон". Като станете член на сдружението, вие ще почувствате целителната сила на любовта на другите хора и ще поискате да делите любовта си с другите

Анатолий Сидорович, баща на наркомана Вован, представя "библията на разумните родители". Преди време той е почерпил от нея идеи, които, както оценява, са му помогнали "да спре сина си на ръба на наркотическата пропаст".
Този текст е подготвен от Сдружението на родители на наркомани "Нар-Анон" в Канада през 1980 г. Това му представяне е дело на организацията "АЗАРИЯ - родители срещу наркотиците" от Санкт Петербург.
Методите, предлагани от брошурата "Твърда любов", са особено ефективни в сдружения на родители на наркомани, които си помагат един на друг по принципите на програмата за родители "12 стъпки".
Групите "Нар-Анон" са разпространени по целия свят. В своя град вие също можете да създадете такава група. Ако не знаете как - пишете ни на адрес samuil@narkom.ru и ние ще ви помогнем със съвети.

Текстът е публикуван на сайта на Сдружение "Майки срещу дрогата" призовават за мащабна разяснителна кампания в училищата и в медиите, в която да се ангажират максимален брой институции.