Това е първата статия на Инес Субашка за вас, нашите читатели. Написана е след събитието, което се проведе на 7.02.2016 в Culture Beat Club  София, където лектори бяха и специалистите по здравословно и балансирано хранене Надя Петрова и  Магдалена Пашова. Те споделиха знания с които да постигнем най-добрата форма и по-добро здраве през цялата 2016 г.

Ако трябва да ви представя Инес, ще го направя по начина по който го правя – Инес е едно лъчезарно, младо момиче, пълно с енергия. Висока е 1.85 и е бивш национален състезател по баскетбол. След претърпяна травма се сбогува с професионалния спорт. Години от живота й след това минават в басейна, а след това намира своето призвание като инструктор и ментор на хора, които искат да спортуват и да се хранят  здравословно. Факт е, че Инес опитва и от други спортни занимания – може да я видите да изкачва Черни връх, да кара колело, дори участва в традиционната обиколка на Витоша и взема 100-те км за по-малко от 8 часа. Занимава се и с йога.

Ако отидете на тренировка при нея, гарантирам ви, че ще се научите да правите стойка на глава или направо стойка на ръце. И това ще бъде още в началото.

Ако искате да следите Инес може да го направите като следите нейния блог или страницата в Facebook Ines Subashka- InspiredFitStrong

ines 3

Живеем в свят на разделение и крайности. За нас я няма опцията на това да преплетем една концепция с друга. Винаги трябва да бъде едното или другото. Допуснали сме същото да се случи между ума и тялото. Разделили сме ги на две и още като деца ни е предоставена задачата да избираме – едно от двете. В нашите представи, развитието на тялото, спира развитието на ума и обратното.

Е, аз съм тук, за да ви покажа, че най-мощният инструмент, който всеки един от нас притежава е симбиозата между ума и тялото – синхронът, който веднъж постигнат отваря вратата към всяка една възможност и ни подарява шанс да бъдем всичко, за което мечтаем.

В основата на моята философия и всичко, което правя е това, че във всеки един момент, човек може да избира – да пресътвори себе си. Да се изгради наново. И няма значение колко сме затънали и какво точно ни се е случило. Понякога трябва да стигнеш до дъното, да видиш как всичко, в което си вярвал се срива до основи, за да можеш да изградиш себе си – различно и по-съвършено.

Аз вярвам, че аз, всеки един от вас е продукт на своите избори и че моментът, в който започнем да избираме различно, променяме посоката – на живота си и на всичко, което ни предстои да преживеем.

Допуснали сме да превърнем нещо много просто в изключително сложна задача – това как се храним и как се движим. Делегираме вродения си инстинкт да бъдем здрави – на гурута, технологии, джажи, които да вършат работата вместо нас. Колкото повече делегираме здравето си на нещо външно, толкова повече се отдалечаваме от това да го постигнем.

Ежедневно получавам писма с въпроси – колко пъти на ден да се храня, колко въглехидрати да ям, колко мазнини да ям.

На практика всичко е просто – първо премахваме излишното – всички храни в модерни опаковки, всички храни с големи инвестиции в маркетинг, трябва да бъдат изключени. Истинската храна няма нужда от реклама. Истинската храна не е изобретение – тя е дар – от природата.

Храната всъщност е информация. Всяка храна опакова в себе си различни нутриенти и именно те са информацията, която се предава на тялото. Можете да приемете, че тялото комуникира с околната среда, посредством храната.

Тук идва въпросът какво и колко да ядем? Въглехидратите полезни ли са или са вредни. Мазнините полезни ли са или да вредни. Отговорът е зависи. Вероятно се питате от какво.

ines 1

Както казах, храната е информация. Ако се замислите, непрекъснато се спекулира как даден народ яде основно въглехидрати и е здрав или пък друг – например тези на север, ядат основно мазнини и пак са здрави. Всички се фокусират върху различията, но никой не обръща внимание на общото между тях, а то е че всички народи, които имат добро здраве и дълголетие, се хранят според географската ширина, в която се намират. (Това са принципите на локалното хранене) Т.е. на юг, от екватора е по-топло и там виреят храни, които са богати на въглехидрати. Обратното – на север от екватора е по-студено и там преобладават повече животински продукти и храни богати на мазнини. Това е така, защото храните, които са богати на въглехидрати изискват по-голяма продължителност на слънцегреенето.

Вероятно се питате как това може да ни помогне, за да определим състава на диетата си. Нашият климат е по-умерен и макар и при нас сезоните да са четири, можем да ги разделим на две – по-топли и по-студени месеци. Това означава, че през по-топлите месеци, можем да намалим количеството на мазнините и да увеличим това на въглехидратите. Ако слушате тялото си, вероятно и то ви казва същото – през лятото не ви се ядат мазни, свински пържоли и не стоите с резени сланина на плажа. А пък зимата, имате повече апетит за месо и животински продукти.

Всеки, който реши да са храни здравословно, веднага се обръща към диетата на бодибилдърите. Това, което мнозина игнорират е, че бодибилдърите са прекрасни, целеустремени хора, но това е професионален спорт. От личен опит ще ви кажа, че професионалният спорт не е за здраве. Средностатистическият човек, няма нужда от много лишения, за да постигне формата, която желае и да бъде здрав. Обикновено не правим дори най-малките промени в режима си, а се опитваме директно да скочим в дълбоките води – където се чувстваме ограничени, лишени и объркани и бързо се отказваме. Повечето хора следват еднообразна диета и бързо я изоставят. Нека се върнем на храната е информация - никой не иска една и съща информация, всеки ден. Още по-малко тялото.

Животът е динамичен – тялото също. Следователно и диетата трябва да бъде такава и всеки ден, всеки месец да се променя – да се нанасят фините настройки, които дават на тялото желаната информация, за да то да откликне на околната среда и да се адаптира в нея.

Повечето хора, които следват диети, се хранят безвкусно – неовкусени салати, никакви подправки, просто сварено месо или препечена риба, която е като подметка и ѝ липсва всичко вкусно и полезно. Това колко ядем, зависи от това колко сме сити и дали тялото получава желаните нутриенти. Ситостта е комплексно усещане и не опира до това колко калории или какво количество храна сме изяли, а каква е храната – дали докосва всички сетива. Защото ситостта е резултат от това всяко едно сетиво – зрение, слух, обоняние, допир, вкус да бъдат докоснати и сигналите, които те изпращат до мозъка, са това, което диктува дали сме гладни за още или сме сити.

Важно е разнообразието в храната и цветовете в чинията. Всеки цвят храна говори за това какво съдържа тя. И не ви говоря за различни цветове бонбони M&M – говоря ви за зеленчуци, плодове, семена. Диетата на повечето хора изобилства от жълти, бели, кафяви и малко червени храни. Липсват още много цветове, които да дадат на тялото това, от което се нуждае.

Темата за храната е необятна, но тъй като всички акцентират на храната, която виждаме и можем да докоснем, аз ще премина на една друга храна.

ines 6

Има чудесна тренировка по плуване. Изплувах 2км. Направих 10х100 съчетано плуване и сега е време за вкусна, здравословна храна. :)


Всички мислим за храната, която ядем – тази, която храни тялото и съзнанието ни. Но не мислим за храната за клетките. Движението е храна за клетките. Тренираме един час и смятаме, че това е движение. Аз обичам да гледам на различните видове движение като на различни нутриенти – ако тренировката е протеинът, никой не би се нахранил само с него – ще има нужда и от въглехидрати и мазнини и разнообразие от микронутриенти – при движението това би било ходене, клякане, за да вдигнем нещо, висене, катерене и т.н.


Тренираме един час и после не се движим - не бихме си изяли цялата храна за един час, а я разпределяме през целия ден, нали?

Тогава не трябва ли да правим същото и с движението. Защото движението не е само за егоцентрици и само за плочки и външност.

Движението е живот и в живота всичко, което не се движи, бавно умира. Какво правим ние? Ежедневно обричаме тялото си на тази смърт – и то доброволно.

Нека ви попитам – колко време можете да издържите без храна? Колко време можете да стоите, да усещате как коремът ви къркори от глад и да продължавате да сте продуктивни? Няколко часа? Ден, може би за по-упоритите два? И после биологията взема превес над волята ви и не можете да сте работоспособни. Бавно губите силите си, концентрацията си.

Сега се замислете за клетките си. Защото движението е храна за всяка една клетка в тялото. Едва ли се замисляте, че движението провокира реакции в организма, които задвижват много от функциите му. Движението дава възможност на тъканите и клетките да получават достатъчно хранителни вещества, за да функционират и да поддържат тялото ни. Ние можем да издържим няколко часа без храна, преди да станем раздразнителни и да се почувстваме отпаднали… а обричаме клетките си на този глад за дълги периоди от време. Някои до живот.

Ние сме продукт не на това, което виждаме и докосваме, а на невидимото – това, което се случва вътре в нас.

Всеки знае или поне подозира как тялото и ума са свързани, но малко си дават сметка, че както ума може да влияе на тялото, така се случва и обратното. В йогата се казва, че фасцията или с други думи съединителната тъкан може да трупа импресии, т.е. да събира емоции и как липсата на мобилност на различни места, показва и емоции, от които не сме се освободили. Звучи езотерично, но само за тези, които не следят съзнателно тялото си. Не е ли прекрасно да знаеш, че тялото ти е такъв мощен инструмент и да осъзнаеш, че колкото повече се грижиш за здравето му, толкова по-добре можеш да управляваш емоциите си, живота си, света си?

Представям си тялото като една машина с много бутончета и ако си даваме време да го следим, знаем кога какъв бутон да „натиснем”, така че да променим дадено състояние или да предизвикаме друго.

Аз вярвам, че ние сме резултат от околната среда – от хората, вещите, събитията, които сме заобиколени. Всички те са като лъчи, които ние попиваме и после тялото ни отразява. За да променим себе си, трябва да положим усилия да променим и средата си – само тогава нашето тяло може да „вирее” и разцъфти и да достигне потенциала си.

Обичам да си представям Вселената като един организъм, а всички ние да сме клетки, органи, тъкани… В един организъм, когато една клетка боледува, рано или късно всички други боледуват и целият организъм страда.

Това да се грижиш за тялото си не е егоистично – то е подарък за всички нас, защото всички сме част от едно цяло.

И няма значение къде сте днес, шанс винаги има и имате дълъг път пред себе си – защо да не го извървите здрави, с гордо вдигната глава и чувствайки се по-добре с всеки изминал ден?

Процесът е дълъг, не го правете по-дълъг като се отказвате.

Да бъдеш здрав, не е трудно – просто трябва да се върнеш към себе си, инстинктите си и към това да задълбочиш връзката със собственото си тяло.

А тренировката, движението, осъзнатостта са възможност за това – да опознаваш себе си, а после да използваш тези познания, за да се чувстваш отлично и да твориш животът, който заслужаваш.