Моногамия

Моногамия от гръцки: monos – „един”, „сам” и gamos – „брак”, „съюз” и означава да имаш само един партньор. Според учените има три вида моногамия: социална, сексуална и генетична. При социалната мъжът и жената живеят заедно, правят секс един с друг и си сътрудничат в придобиването на жизненоважни ресурси като храна, дрехи и пари. При сексуалната мъжът и жената нямат други сексуални партньори извън връзката. При генетичната мъжът и жената само имат деца заедно.
Полигамия от гръцки многочислен и брак буквално означава „многобрачие“ или наличието на повече от един брачен партньор – противоположно на моногамията. Пример за полигамия е харем – един мъж да има повече от една жена.
Как е възникнала моногамията?
Това няма как да бъде проверено по намерените артефакти. Но може да помогнат компютърни модели.

Венерическите болести създали моногамията

Доисторическите хора са измислили моногамията като начин за борба с инфекциите, предавани по полов път. Това твърдят канадски учени от университета във Ватерло в статия в списание Nature Communications.
Когато ловците-събирачи започнали да се обединяват в големи групи, превръщайки се в уседнали земеделци, възникнал риск от бум на полово предаваните инфекции. Това е възможната причина за промяната на сексуалното поведение на древните хора и появата на социални норми, в частност верността към само един партньор.
Биолозите направили компютърен модел, за да разберат как демографските параметри и епидемии влияят върху социалните правила, свързани със сексуалния живот. Открили, че ако мъжете имат няколко партньорки и популацията е достатъчно голяма (над 300 души), венерическите болести започват да намаляват раждаемостта. Така контролът върху чифтосването става по-изгоден за индивидите, както и за групата като цяло.
Често ловците-събирачи имали по няколко жени, за да увеличат потомството си. Групите обаче рядко надхвърляли 30 души, затова и полово предаваните болести не били толкова разпространени и не оказвали значимо влияние на популацията. С появата на земеделието обаче групите се разраснали и полигамията довела до сериозен ръст на болести като сифилиса, хламидозата и гонореята. При липсата на медицина последвало високо ниво на безплодие. Логичният изход станала моногамията, както и наказанията за тези, които я отхвърлят. Това пък довело до друг социален процес – групите с насилствена моногамия – по-здрави и по-многобройни, започнали да изтласкват полигамните групи.