Елчин Сафарли

Елчин Сафарли ( Elçin Səfərli) е роден на 12 март 1984 г в Баку.  Писател и журналист от Азербайджан, чиито книги често оглавяват класациите по продажби не само в родната му страна, но и в Русия и Турция. За съжаление все още не е превеждан на български език.

“Има хора уютни, като дом.
Прегръщаш ги и разбираш –
у дома съм.” „Ако ти знаеше…“

С един жест можеш да кажеш това, което с хиляди думи не можеш: „До теб съм! С теб съм!…”.

Когато срещаме определен човек в определен период от своя живот това не е случайно. Точно в този период ние сме необходими един на друг. Такъв е странния закон на привличането, на взаимоизгодното спасение. Оставаме заедно точно толкова, колкото е необходимо, за да следваме съдбата си.

Истинското приятелство изисква себеотдаване без мисъл за какво и защо.

Детство е това, което сме изгубили във времето,  но сме запазили в себе си.



Това са няколко цитата от неговата книга „На теб ме обещаха“ в превод от оригиналното издание на Светлило:

1. Тишината е добър приятел. Проверен. Не иска нищо, просто седи до теб и те зарежда с покой. Само не я бъркай с мълчанието.


2. Най-голямото нещастие е да бъдеш щастлив в миналото.


3. Отсъствието на желание е сигнал за безсилие.


4. Животът предпочита да запълва паузите между събитията с най-разрушителното, понякога непоносимо, очакване. Това е вид проверка на необходимостта. Ако това, което чакаме, ни е наистина нужно, ще издържим този тест с чест.


5. Все пак утрото е прекрасно. Не е толкова безмилостно като вечерта, заставяща ни да си спомняме това, което искаме да забравим. Утрото е по-мъдро от вечерта – адски банално, но вярно.


6. Околните лесно казват: „Не го вземай присърце“. Откъде знаят колко дълбоко е твоето сърце? И кое му е близко? Само ти можеш да вдигнеш от земята камъните, на които си се спънал.


7. Иска ми се да ѝ кажа нещо за нейната мечта. Че не бива да я отлага за по-нататък, че да се отказва от мечтата си заради „нещо важно“ всъщност е отказване заради страхливост, неувереност в собствените сили, оставане в привичното, топло блато.


8. Всяка изминала минута е заминаващ си шанс да измениш нещо, ако не и всичко.


9. „Аз имам право да обичам“. Тя каза „имам право да обичам“, а не „имам право на любов“. Ето я истинската безкористност – да обичаш някого безмълвно, без да задаваш ненужни въпроси, без да се надяваш на отговор.


10. В живота хората периодично се разпадат на парченца, а после се събират и се получава нова картина.  


11. В сърцето на всеки човек е заложена сила, която да му помогне да достигне желаното. Тя не му дава покой, докато не стигне до точката, към която се е стремил. Всичко е възможно при едно условие: истински да искаш това, към което вървиш.


12. Съдбата ни подхвърля дилеми. Винаги се налага да избираме какво да изгубим и какво да спечелим. И по дяволите всички мисли за хармонията. Такава няма. Има само баланс между загуби и печалби.


13. Казват, че удари в гръб получаваш от тези, които защитаваш с гърдите си. Това важи и за мен. Влюбих се в очите му, без да разсъждавам какво ме чака с този човек. Любовта е като гъба, лесно попива не само прекрасното, но и цялата човешка мръсотия – лъжата, предателството, униженията.


14. С животът е така – дават ни го безцветен, с очертани контури. Ние решаваме с кого и в какъв цвят да го оцветим.


15. Днес разбрах, че са ми достатъчни книгите, цигарите, кафето и уединението. Толкова малко ми е необходимо. Или съм пораснала, или остарявам.


16. „Твоите“ хора остават с теб без значение колко си успял или пропаднал. Тях просто ги има и се радват да ти отворят вратата, да разделят храната си с теб.


17. В края на краищата мъдър е този, който знае не много, а нужното.  


18. Сега ще ви кажа банална истина: животът на двама е много по-щастлив, когато желанието да разбереш е по-силно от желанието да бъдеш разбран.


19. Правилен избор, всъщност, не съществува – има само направен избор и неговите последствия.


20. Продължителното щастие идва при тези, които здраво се хващат за неговите мигове.


21. В отношенията си с хората обичаме да раздаваме роли. Искаме от актьорите строго да следват нашата режисура и самите ние се самозабравяме в играта си. После някой, рано или късно, поисква да бъде себе си, а не персонаж от нашата пиеса. И в този миг всичко се разпада.

Картината е на Алексей Лашкевич

"-Всеки избира своя цвят в живота. Някой - СЛЪНЧЕВО-ЖЪЛТ, някой - облачно-сив, а други - депресиращо-черен. Всеки от нас сам отговаря за своя избор и всеки от нас сам живее в своя цвят-свят."