На 22 април 1899 г. се ражда забележителният писател-космополит Владимир Набоков. Той е истински гражданин на света, познавач на човешката душа, виртуоз на словото и автор на странни и проникновени истории за любовта. Той е писал за психологията на мъжете и на жените, и в същото време е прекарал целия си живот със своята любима и незаменима Вера. Увличал се е по изучаването на пеперудите и открил много нови видове, някои от които са получили наименования в негова чест.

За живота

Формулата на човешкия живот е тройно сложна: необратимост на миналото, ненаситност на настоящето и непредвидимост на бъдещето.

Животът е една голяма изненада. Възможно е смъртта да се окаже още по-голяма изненада.

До Бог достигат не екскурзии с туристически гид, а самотни пътешественици.

Животът е просто ивица слаба светлина между две идеално черни вечности.

За себе си

Аз се чувствам достатъчно горд с това, че знам това-онова, за да мога скромно да призная, че не знам всичко.

В този свят няма нито един човек, говорещ на моя език; или накратко казано: нито един човек, говорещ; или още по-кратко: нито един човек.

Често си мисля, че е нужно да има специален препинателен знак за усмивката – някаква крива линия или лежаща настрани кръгла скоба.

Не успявам да се върна в старата си черупка и по старому да се настаня в самия себе си – там цари такъв безпорядък: мебелите са разместени, лампата е изгоряла, миналото ми е разбито на парчета.

За човека

Следва да се прави разлика между сантименталност и чувствителност. В частния си живот сантименталният човек може да бъде крайно жесток. Тънко усещащият човек никога не може да бъде жесток.

Една човешка особеност е невероятна: може и да не разбираш, че постъпваш добре, но няма как да не разбираш, когато постъпваш лошо.

Във всеки човек до една или друга степен си противодействат две сили: потребността от уединение и жаждата за общуване с хората.

Има хора, които живеят именно чрез очите, чрез зрението – всички останали чувства са само смирена свита на този крал на чувствата.

Най-добрата реакция на враждебната критика е да се усмихнеш и да забравиш.

Той беше от онези притеснителни хора, които силно се изчервяха от чуждата неловкост.

За любовта

Да я убия, както очакваха някои, аз, разбира се, не можех. Аз, виждате ли, я обичах. Това беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед.

Гъстото щастие на първата любов е неповторимо.

Промяна на обстановката е традиционно заблуждение, на което възлагат надежди болните от обречена любов и неизлечима туберкулоза.

Паметта възкресява всичко освен миризмата и затова нищо не възкресява миналото така, както миризмата, някога свързвана с него.

Книгите, които обичате, трябва да четете треперейки и задъхвайки се от възторг.

Многоточието е следи на тихо заминали си думи.

Превод от руски език: Александър Василев