Всички познаваме стреса, с неговите сигнали като сърцебиене, потене на дланите и задушаване от паника. Освен при екстремни житейски събития, той често е провокиран в миговете, когато в работата разбираме, че сме натоварени с прекалено много задачи за времето, с което разполагаме.

Пиковете на стреса могат да блокират и ума и тялото. Най-доброто лечение, когато усетим, че злоупотребяваме с умствените си и физически възможности в името на неща, които едва ли биха имали значение след 5 години, е да си вземем отпуск или да променим личната среда, която ни натоварва. В дългосрочен план можем да се борим със стреса, като се освободим от навиците на стресираните хора.

Кои са тези навици?

 Вредни навици на стресираните хора

• Прекомерна консумация на кофеинови напитки.Три и повече кафета дневно ни правят ненужно неспокойни и водят до хиперактивност.


• Постоянно оплакване.Полезно е да разкажем за проблема си на приятел и да му кажем от какво точно имаме нужда. Това обаче трябва да се върши в малки дози. Негативните неща, за които говорим, често са това, в което сме се фиксирали и за което постоянно мислим. Стресираните хора не могат да говорят за нищо друго освен за определен проблем, вкопчили са се в него и не го пускат. А трябва.


• Обсебеност от неща, които не можем да променим.Трябва да приемаме това, което не е в контрола ни, за да се съхраняваме емоционално. В противен случай може да полудеем. Няма смисъл и логика в това да се тревожим за неща, за които не можем да сторим нищо. Няма смисъл да мислим за минали грешки, защото миналото не може да се промени. Трябва да се живее сега, с поглед в бъдещето. Не да се рови в миналото.


• Нездравословно хранене.Изяждането на голямо парче пица и сладолед в стресова ситуация успокоява мнозина. Прекалено честото хранене с такова меню обаче може да доведе до вреди за умственото и физическо здраве, които създават благотворна почва за стреса в бъдеще. Не попадайте в капана на емоционалното хранене.


• Лесно отчайване и бързо предаванев стресова ситуация с мисълта „Не мога да се справя!" или „Никога няма да мога да го приема!”. .


• Липса на достатъчно сън.  


• Прекомерно анализиране.Когато хората са под стрес, те са склонни да разчленяват ситуацията на най-дребни парченца и да търсят и „откриват” всевъзможни причинно-следствени връзки, включително проблеми които не съществуват.


• Липса на физическа активност.Ако сте супер заети и опитвате да намерите начин да се освободите от товара на задачите си, физическите упражнения ще бъдат първото, което ще ви помогне, защото ще ви мобилизират и изпълнят с енергия.


• Претрупване на графика.Склонност да се поемат задачи, изискващи абсолютно разходване на силите. Безмилостно поведение към самия себе си.


• Опит да свършим всичко сами.Мнозина са водени в действията си от мотото „Ако искаш нещо да се свърши както трябва, направи го сам”. По-щастливи са другите, които приемат помощ от приятел.


• Фокусиране върху негативното.Лошите дни идват и си отиват. Стресираните хора мислят най-вече за лошите дни. Спокойните и уравновесени – за добрите. Всеки сам избира към коя от двете групи иска да принадлежи.

.• Редовно отлагане. То води до паника, при която нивата на стреса се покачват. Отхвърлянето на задачите една по една е по-малко натоварващо от досадното мислене, че те „трябва да се свършат”.

• Втурване през живота.Стресираните хора стават толкова изтощени и изхабени от това да чувстват тревога почти непрестанно, че забравят да се радват на живота. Какво по-тъжно от това?

Източник: Business Insider