Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.

Защото на любовта й стига любовта.

Халил Джубран

(6.01.1883, Бишари, Ливан  - 10.04.1931, Ню Йорк)

Е ливански поет, писател, философ и художник. През 1895 г. емигрира в САЩ заедно със семейството си. През 1912 г. се преселва в  Ню Йорк. В творчеството си комбинира елементи на източния и западния мистицизъм и става известен с афористичните си поетически творби като „Пророкът“ (1923) и „Исус, син човешки“ (1928). Писал е както на английски, така и на арабски език.

Днес заема важно място в пантеона на великите световни писатели и творчески гении. Той е носител на повече от една култура, което определя и творчеството му - утвърждение на вярата в човешкия дух, поставя ударение върху изцелението и обновлението, върху универсалното, естественото, вечното и преходното, поощрява всемирното братство и обединяването на всички хора.

"Обичам да се потапям в източната мъдрост и философия на Халил Джубран" От 2010 до днес - няколко поста за Джубран.

"Заради онова, което каза без да мислиш и онова,
което си мислил, без да го кажеш, много любов се е пропиляла..."

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар и мечът скрит в перата й да ви ранява.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си. 

Ако доверяваш тайните си на вятъра, не му се сърди, че ги отнася до дърветата. 

Колко невежи са хората, които си въобразяват, че любовта се поражда от дълго съжителство и постоянно съпътстване... Истинската любов е рожба на разбирателството на душите, а това разбирателство на душите, ако не стане в един миг, няма да стане нито за година, нито дори за цял век.

снимка: Джак Ветриано – “Dance me to the end of love”