Александровден

На 30 август Православната църква чества ден на Цариградския патриарх св. Александър, а Българска православна църква - пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.

На 23 ноември е празник на св. Александър Невски. На този ден, Александър и Александра имат за втори път в годината имен ден. На този ден се чества паметта на св. Александър Невски. Роден през 1220 г. в Русия и е бил княз на Новгородската област. Историята разказва, че княз Александър храбро защитавал града си от нашествието на шведския крал, молейки Бог да му помогне. Когато вражеските армии се сблъскали при река Нева, спечелила армията на Александър. От битката при река Нева идва и името му - Александър Невски.
В последствие, Александър станал защитник на православната вяра в борбата на руския народ против татарите. Александър бил истински воин както на бойното поле, така и в молитвата във вярата си в Бога.

Храм-паметникът в центъра на София носи името св. Александър Невски, защото руският цар Александър Николаевич, имал за свой небесен покровител, вдъхновител и помощник именно св. Александър Невски. Катедралата е най-голямата и най-високата на Балканите - 52 метра.

Имен ден празнуват: Александър, Алекс, Александра, Александрина, Алеко, Сашо и Сашка

Името Александър произлиза от древногръцките думи "αλέξειν" (alex) и означава защитник на мъжете, воин на вярата.

Честит имен ден на Александър и Александра!

Свети Александър бил цариградски патриарх от 325г. до 340г. Той отстоявал чистотата на вярата, разказва преданието. Веднъж няколко езически философи решили да се подиграят с него, като го поставят в неудобно положение. Те отишли при него и поискали да поспорят за вярата. Свети Александър, след като ги изслушал, съвсем спокойно се обърнал към този, който бил най - напорист в нападките си и съвсем спокойно му казал: "В името на Господа Иисуса Христа, заповядвам ти да мълчиш!" Усмихвайки се подигравателно, философът отворил уста да му отговори, но... въпреки усилията си не могъл да отрони и дума. Онемял. Това толкова го потресло, него и другите около него, станали свидетели на чудото, че повече от убедени в силата Божия, се отрекли от езичеството, обърнали се към християнската вяра и от довчерашни нейни врагове, станали нейни най - ревностни защитници.

Свети Александър се свързва и с друго чудо. За него се говори в писмо на Атанасий Александрийски до епископ на име Серапион. Там е описана смъртта на известния еретик, александрийския презвитер Арий, чието учение (арианството) нанася най-голяма вреда на Църквата по онова време. Арий отхвърлял Божествения произход на Иисус Христос и това, че е единосущен на Бога Отца, а от там и троичността на Бога. За тези си твърдения той е осъден от Първия вселенски събор и отлъчен от Църквата.

След отлъчването Арий съвсем не се примирил, нито се отказал от учението си. Коварен и безскрупулен, той проявил пред Константин Велики лицемерно разкаяние и след много упорство го склонил да го помилва. Императорът, подведен, заповядал на патриарх Александър да допусне Арий отново до Църквата, поради което патриархът изпаднал в голямо раздвоение. От една страна той бил категорично против връщането на еретика в лоното на Църквата, от друга не искал да се противопостави на императора, който давал толкова много за същата тази Църква. Александър се обърнал с гореща молитва към Бога и Го помолил да не допуска това да стане.

На сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, радостен от извоюваната с хитрост кощунствена победа, тръгнал към храма. Не можал да измине и половината разстояние, когато усмивката му замръзнала, лицето му се сгърчило и той се превил от силни стомашни болки. След няколко минути страдание Арий се строполил като покосен на земята пред смаяните погледи на хората. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутите, когато той тържествувал от успеха си. Но онези, които знаели истината, отдали случилото се не на друго, а на чудното Божие застъпничество за чистотата на святата православна вяра.

Свети Александър починал на преклонната 98 - годишна възраст през 340г.