Аристотел е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“. Ученик на Платон и учител на Александър Македонски.
„Добре започнатото е наполовина свършено”, казва големият древногръцки учен и философ Аристотел
Творбите, наблюденията и ученията на Аристотел са неизменна част от учебниците в повечето краища на света. Неговите наблюдения и разсъждения са всеобхватни – от физика, биология, зоология, метафизика, през поезия, театър, музика, та чак до политика и управление. Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание. Неговите писания съставляват първата подробна система на западната философия.
Събрахме няколко вдъхновяващи цитата на древногръцкия учител и философ роден през 384 година пр. н. е. Аристотел. Препрочитайте тези мисли отново и отново.

aristoteles

„Този, който не се вписва в обществото, или на когото не му е необходим никой, защото сам на себе си е достатъчен, трябва да е или звяр, или бог.“
„Човекът извън обществото е или Бог, или звяр.“
„Цялото е повече от сбора на неговите части.“
„Мъдрите не се излагат на ненужна опасност, защото има малко неща, за които достатъчно се грижат, но в трудни времена са готови да дадат живота си знаейки, че при определени условия не си струва да се живее.“
„Мъдростта е най-точната наука.“
„Умният човек ще се съгласи с умния, глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите.“
„Трудът, чувствата и мисленето са висши блага, които ни подаряват наслада. Мисленето е най-доблестното занимание на човек и негов най-велик подвиг.“
„Хората се делят на три групи — тези, които са живи, тези, които са мъртви, и тези, които са по море.“
„Приятелството е като една душа в две тела.
„Ако можем да направим нещо, можем и да не го направим.“
„Този, който е приятел всекиму, не е приятел никому.“
„Ние сме това, което правим. Затова съвършенството не е действие, а навик.“
„Образованият се различава от необразования, както живият от мъртвия.“
„Това, което е блясъка на деня за очите на прилеп, това е и разума в нашата душа за нещата, които изглеждат най-очевидни.“
„Нищо така не разрушава човека, както продължителното телесно бездействие.”
„Бягството от проблемите е форма на страхливост, така че, макар самоубийството да изисква смелост за справяне със смъртта, това не се прави по някаква благородна причина, а за да се измъкне човек от болката.“
„Нищо не разрушава човека така, както продължителното телесно бездействие.“
„Удоволствието от работата води до съвършенство в работата.“
„Да живееш означава да създаваш вещи, а не да ги придобиваш.“
„Свободата е основата на демократичната държава.“
„Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.“
„Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.“
„Във всички творения на природата има нещо за възхищение.“
„Добре започнатото е наполовина свършено.“
„Който е приятел на всички, не е приятел на никого.“

aristoteles-poetika

В „Поетика“ Аристотел пише върху трагедията, в която открива убедителна логика на човешкото действие, която явно се ръководи от логиката на човешкото мислене и съвсем явно не съвпада с нея. Според Аристотел главното в трагедията е действието, което има своя логика и образува завършено цяло. Фабулата е основното в трагедията, а за да въздейства, трябва да се мине през страданието.