17 септември - Денят на светите Вяра, Надежда, Любов и майка им София


На 17 септември православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.


Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка. Тя се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред него, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата умира и майка им, която също била погребана при тях. Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.


sv-sofia-4

ВЯРА Нека имаме чиста, проста, детска вяра. Само такава детска вяра — без колебания и съмнения — ще ни даде чудотворна молитва. Само такава вяра ще разкрие в нас тази благодат на Светия Дух … Само такава вяра ще ни дарува божествена сила да побеждаваме злото … и да участвуваме в Неговата божествена радост!“ Архиепископ Серафим

НАДЕЖДА Да, заради нас е писано това; защото, който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.”

1. Надеждата е ръката, която държи ралото
С надежда човек оре.
2. Надеждата е ръката, която пръска семената
С надежда човек сее.
3. Надеждата е ръката, с която човек държи сърпа
С надежда човек жъне.
Зeмната (природната) надежда на човека

ЛЮБОВ Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме, но кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта."

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава
А сега, след всичко казано, остават тези три, които всичко свързват и всичко съдържат: вяра, надежда, и любов, но по-голяма от тях е любовта (1Кор. 13:13), защото с нея се именува Бог (1Иоан. 4:8, 16).

1 Икона - Pravoslavieto.com, 2 икона - Вера, Надежда, Любовь и матерь их София иконописец Любовь Словеснова

sofia-pametnik

Днес и столицата на България чества своя празник - на Света София и нейните дъщери