Задушница е
Задушница е ден за помен на душите на починалите. През годината има три, винаги в събота - деня, който в църквата е отреден за ден на покойниците:
Задушницата е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
Самото наименование, самото име "задушница" ни казва, че това е една молитва за душата на тези, които са починали.
Поменът за починалите може да се направи на гроба, в църква, или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Но ако не повикате свещеник, по-възрастна жена или мъж изрича: "Дай, Господи, прошка на починалия твой раб/рабиня (починалите твои раби) (изброяват се имената...), прости неговите (техните) волни и неволни грехове и нека бъде вечна паметта му (им) Амин!". Събралите се отговорят "Амин" и се прекръстват.
В църквата Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, подир която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.) По православен обичай започва от предната (петък) вечер и се отчитат с вечерната служба в храмовете. Поради това още в петъчния следобед и в събота до обяд близките на починалите посещават гробовете.
Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Върху гроба на починалите се пали свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. По традиция се приготвя варено жито о се раздават дребни сладки. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати.
Задължително се нарича за кого точно се раздава за помен. Например: "Вземете за Бог да прости за баба (името), дядо (името), други близки (имената). Някои казват: "За всички починали близки".
Починалите не се нуждаят от вещи, дрехи, храна, не усещат студ, глад и жажда като нас. Всичко, което принасяме в тяхна памет, има символично значение: житните зърна са символ на бъдещото възкресение, виното - на животоподателната Лоза Христос и Неговата пречиста Кръв, свещите горещата вяра, тамянът - чистата молитва, цветята добродетелите на починалите и любовта ни към тях, надгробният кръст означава, че погребаният е бил християнин и е починал със светла вяра във всеобщото възкресение на мъртвите.
Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Във всеки православен храм се извършва литургия за упокой и обща панихида, която се отбелязва като Задушница.
На Архангелова Задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.
На Задушница не се върши домакинска работа - чистене, пране, шиене, а само се приготвя храна.
- Месопустна - преди началото на Великия пост
- Черешова задушница - Задушница преди Петдесетница
- Архангелова, известна е още като Мъжка Задушница, Рангелова Задушница, Хрангеловото одуше. Отбелязва се в първата събота а ноември, преди Архангеловден.
Задушницата е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.
Самото наименование, самото име "задушница" ни казва, че това е една молитва за душата на тези, които са починали.
Поменът за починалите може да се направи на гроба, в църква, или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Но ако не повикате свещеник, по-възрастна жена или мъж изрича: "Дай, Господи, прошка на починалия твой раб/рабиня (починалите твои раби) (изброяват се имената...), прости неговите (техните) волни и неволни грехове и нека бъде вечна паметта му (им) Амин!". Събралите се отговорят "Амин" и се прекръстват.
В църквата Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, подир която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.) По православен обичай започва от предната (петък) вечер и се отчитат с вечерната служба в храмовете. Поради това още в петъчния следобед и в събота до обяд близките на починалите посещават гробовете.
Най-възрастната жена прелива гроба с червено вино. Върху гроба на починалите се пали свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
На Задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. По традиция се приготвя варено жито о се раздават дребни сладки. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати.
Задължително се нарича за кого точно се раздава за помен. Например: "Вземете за Бог да прости за баба (името), дядо (името), други близки (имената). Някои казват: "За всички починали близки".
Починалите не се нуждаят от вещи, дрехи, храна, не усещат студ, глад и жажда като нас. Всичко, което принасяме в тяхна памет, има символично значение: житните зърна са символ на бъдещото възкресение, виното - на животоподателната Лоза Христос и Неговата пречиста Кръв, свещите горещата вяра, тамянът - чистата молитва, цветята добродетелите на починалите и любовта ни към тях, надгробният кръст означава, че погребаният е бил християнин и е починал със светла вяра във всеобщото възкресение на мъртвите.
Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Във всеки православен храм се извършва литургия за упокой и обща панихида, която се отбелязва като Задушница.
На Архангелова Задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.
На Задушница не се върши домакинска работа - чистене, пране, шиене, а само се приготвя храна.
0 Коментара