Гюстав Флобер

Gustave Flaubert (12.12.1821-8.05.1880)

френски писател-романист, чиито най-известни произведения са "Мадам Бовари", "Възпитание на чувствата" и "Саламбо".

Гюстав Флобер е роден в 1821 г. в Руан в семейството на заможен лекар. В живота му няма особени външни събития. Завършва лицей в родния град, следва право в Париж, преживява обществените проблеми на Юлската монархия и бурните години преди революцията от 1848 г. горе-долу в позицията на Фредерик Моро от „Възпитание на чувствата“ — не индиферентен към политическите събития, дори увлечен, но не привързан докрай към нечия страна. Не успява да завърши право поради силна нервна криза (1844 г.). Същата година баща му купува малкото имение в Кроасе на Сена, където писателят се установява с майка си и своята племенница. С малки прекъсвания преживява там почти до смъртта си, осигурен от неголяма рента. Материални затруднения го сполитат едва в последните години, след като продава имението, за да погаси дълг на съпруга на своята племенница.

С внушителна фигура и открит поглед, с отривисти движения, холеричен, Флобер е човек на силните чувства и крайните решения. Всеотдаен и конфликтен, същевременно стеснителен и неуверен в себе си, той дълго пази любовното чувство като нещо свято. Едно юношеско вълнение му остава за цял живот — смята се, че то е запечатано в романтическата любов на Фредерик към госпожа Арну във „Възпитание на чувствата“. Друга романтична любов, с писателката Луиз Коле, продължила осем години, завършва с разрив. Останала е голяма преписка, която разкрива единното същество на Флобер, неразделящо любовта от интелектуалните страсти. Отношенията с близките му приятели също не са особено гладки. Единствен поетът Луи Буйе не подхранва засилващия се с годините песимизъм. Разбира се, Флобер има именити литературни приятели. По-рано Сент-Бьов, по-късно Жорж Санд, Едмон Гонкур, Тургенев, Зола, младият Мопасан, когото напътства, Доде, Иполит Тен — това са хората, които го разбират и следват и които той обича. Участието в т.нар. „кръг на петимата“, в започналите през 1874 г. събирания в кафене „Риш“ на Флобер, Едмон Гонкур, Тургенев, Зола и Доде продължават до смъртта му.

Важен момент в живота му са двете големи пътувания — едното в Ориента и Гърция (1849—1851), второто в Тунис (1858) при подготовката на „Саламбо“. Но бидейки интроверт, който търси съвършенството в дълбочина, нему повече подхожда уседяването. Пътуванията само го убеждават, че човекът навсякъде е еднакво несъвършен. (откъс от
„Гюстав Флобер — човекът и писателят“ на Богдан Богданов




'Madame Bovary' Official Trailer #1 (2015)
·        За да имаш талант, трябва да си уверен, че го притежаваш.

·        Да се разкайваш е добро, но да не правиш лошо е още по-добро.

·        Умей да създаваш впечатление, че си получил сериозно образование.“

·        Когато остарееш, навиците се превръщат в тирани.

·        Бъдещето ни безпокои, миналото ни държи. Ето защо настоящето ни убягва.

·        Всичко се износва, дори мъката.

·        Всичко, което е прекрасно, е нравствено.

·        Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи.

·        Думата е не друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.

·        Когато роптаеш против идиоти, рискуваш сам да се видиотиш.

·        Колкото по-прекрасна е мисълта, толкова е по-звучна фразата.

·        Настойчивостта смекчава съдбата.

Талантът е продължително търпение.
·        Невежеството ни в областта на историята ни кара да хулим своето време. Хората винаги са постъпвали така.

·        Необходимо е "да познаваш" авторите. Не е нужно да знаеш имената им.

·        Нищо не ви внушава толкова презрение към успеха, както мисълта за това, с каква цена е постигнат.

·        Основно достойнство на писателя е познаването на онова, за което не трябва да се пише.

·        Парите са причина за всички злини.

·        Самотата не бива да се запълва със спомени – те само я задълбочават.

·        Темата не се избира. В това е именно тайната на шедьовъра, че темата е отражение на темперамента на писателя.

·        Това, което го разбират лошо, често се стараят да го обяснят с помощта на думи, които още по-малко разбират.

·        Това, което е написано добре, никога не омръзва. Стилът е самият живот, това е кръвта на мисълта.

·        Точността на мислите обуславя точността на изразяването.

·        Три неща са необходими на човека, за да е щастлив: да бъде глупав, да бъде себелюбив, да има добро здраве; но ако му липсва първото, останалите са безполезни.

·        Формата и съдържанието са две категории, които не съществуват никога отделно една от друга.

·        Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.