Райнер Мария Рилке

"За човешкото същество, вероятно най-трудното нещо отредено му от съдбата на този свят, е да обича друго човешко същество, работа като всяка една - но без подготовка!"

Из цикъла „Обичане“

XIX

Тя имаше съдба безцветна,
безсмислена съдба дори.
Най-сетне цялата просветна…
Една любов я озари!

Но бързо всичко се удави
в горчиво езеро сълзи.
Започна като сън наяве,
а като орис я срази.

СФИНКС

Откриха я с глава полуразбита –
в ръката й изстиваше цевта.
Тълпа зяпачи… Тропот на копита.
Кола към болницата полетя.

За миг очи отвори с болка скрита.
Ни име, ни писмо. Коя е тя?
И влезе лекар, тихо я запита.
И поп – не трепна нямата уста.

Среднощ да каже нещо се опита…
Но никой не я чу. Тя изхриптя.
След туй изнесоха, с платно покрита,
скръбта й с нея. – Вън бе пустота.



Райнер Мария Рилке, на немски Rainer Maria Rilke (4.12.1875 - 29.12.1926) е един от най-значимите поети на края на 19-ти и началото на 20-ти век. Роден е в Прага, но е смятан за австрийски поет, понеже пише главно на немски в пределите на старата Австро-Унгарска империя. Израства в семейството на чиновник от железопътното ведомство. По желание на честолюбивата си майка години наред е възпитаван като момиче, носи женски дрехи и прически. След раздялата на родителите му, по настояване на бащата като противовес пет години прекарва във военно училище, където се чувства смазан физически и психически. Рилке следва в Търговската академия в Линц, а после записва философия, право и история на изкуството в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Останалата част от живота му преминава в непрекъснати странствания из Италия, Испания, Франция, Дания, Швеция и Швейцария. Сред тях особено значение има пътуването му до Москва, където многократно се среща с Лев Толстой.

 

В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка — така публикува книгите „Живот и песни“ (1894), „Жертва на ларите“ (1895), „Увенчан от сънища“ (1896) и „Пред Рождество“ (1897), които в 1903 г. обединява в сборника „Първи стихотворения“. В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката „Книга на образите“ в четири части (1902–1906). В Париж той става секретар на скулптора Огюст Роден, който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си „Часослов“ (1905), посветена на писателката Лу Андреас-Саломе, близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника „Нови стихотворения“ (1907), както и книгата „Реквием“ (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа „Записките на Малте Лауридс Бриге“ (1910), Рилке заминава за Северна Африка, а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък „Дуино“ на Адриатическото крайбрежие — там започва да пише прочутите си „Дуински елегии“ (1912–1922) и замисля цикъла „Сонети към Орфей“ (1923), негова поетическа изповед. Последните си години проживява в Швейцария, където приятели му предоставят една кула в така наречения „Замък Мюзо“. Там Рилке, вдъхновен от лириката на близките му Пол Валери и Андре Жид, пише стихове предимно на френски, някои издадени след смъртта му — „Les Roses“ (1927). Умира от левкемия и е погребан в двора на малка църква сред Бернските Алпи.

Поезията на Райнер Мария Рилке — от неговата първа книга „Живот и песни“, написана в маниера на сецесионния „югендстил“, до последните му предсмъртни стихове — е проникната от копнеж по съкровена човешка близост, чиято непостижимост води до все по-дълбока самота и изтънчено самовглъбяване. В духа на немския неоромантизъм Рилке създава „чисто изкуство“, отправено пряко към човека като единствена значима реалност. Определящи мотиви на творбите му е смъртта и копнежът по отвъдното. За Рилке смъртта е не гибел, а своеобразно възнесение към непознати и далечни небесни региони. Като изключителен майстор на формата Рилке си служи със свещенодействен език, достигащ до границите на възможно изразимото. Младежката му книга „Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке“, създадена през 1899 г. и публикувана в завършен вид в 1906 г., е преведена на български от Гео Милев. В чест на поета е учредена престижната награда за лирика „Райнер Мария Рилке“.

използван увод от Венцеслав Константинов към издание на поезия на Рилке на български