Казват, че:


  • „Средната възраст е тогава, когато започваш да заменяш емоциите си със симптоми.”;

  • „Разбираш, че си започнал да остаряваш тогава, когато някой от срещуположния пол ти каже „НЕ” и за теб това носи само облекчение.”;

  • „Старостта е тогава, когато започнеш да гасиш лампите от икономия, а не от романтика.”;

  • „Старостта е тогава, когато можеш толкова, колкото винаги си могъл, но предпочиташ да не го правиш.”


Възможно е по-младите читатели да не се заинтересуват от тази тема, казвайки си „Това не ме засяга и не ме вълнува!”. Възможно е дори за някои от вас тази тема да е натоварваща и депресираща. Докато сме млади, ние сме силни и здрави. Когато остаряваме губим силите си и здравето ни се влошава.

Планетата се обитава и от живи организми, които могат да остаряват по различен начин. За тях старостта съвсем не означава слабост, неспособност или смърт.

Въпросът е, това може ли да бъде актуално и за човека? Остаряването е процес, част от живота и оказва влияние върху всеки. Логично е да приемем, че остаряването е преживяване, което не винаги ни радва и ни се харесва, но искаме или не ние трябва да се научим да го приемаме.

Страхът от средната или третата възраст провокира и негативните ни очаквания. Отрицателните възприятия, които много от нас имат спрямо остаряването, могат да доведат до отрицателно самоизпълняващо се пророчество. Ако очакваме възрастните хора да са бавни, да забравят, да са некомпетентни, най-вероятно ще започнем да действаме по този начин, когато остареем.

Необходимо е да се обърне внимание на уменията, които биха подпомогнали приемането на процеса на остаряване при всеки от нас. Ето и няколко от тях:

Превръщане на остаряването в положително самоизпълняващо се преживяване.

В зряла възраст повечето от нас успяват да изпитат удовлетворение от влиянието, което имат върху собствения си живот и света чрез труда, семейството, различни хобита и социални дейности. Когато хората остаряват и достигнат възрастта за пенсиониране се изправят пред едно житейско предизвикателство и това е лишението от средства за постигане на компетентност. В този период поддържането на лични отношения, ангажираността, труда и взаимодействието със света са изключително важни. Факт е, че понякога влошените физически възможности подкопават компетентността, но това в никакъв случай не бива да лишава възрастните хора от целите и предизвикателствата за постигане на социална компетентност и развитие на Аз-ефективност.
Бягството от рутинните ежедневни дейности води след себе си радост и наслада от живота.

Ориентация към бъдещето


За много от хората, остаряването е метафора на „упадък”. Проучванията показват, че възрастните хора се страхуват да мислят за бъдещето. Ориентацията им към бъдещето е насочена единствено към очакването на събития, свързани със семейството им. По-малко от 10% от възрастните хора имат планове и очаквания, свързани със собственото им личностно развитие и това е много тъжен факт.
Третата възраст не е време за отказване от себе си. Винаги има умения за усвояване и предизвикателства за овладяване.

Докато остаряваме, един от начините да бъдем ориентирани към бъдещето е да го разглеждаме като житейска задача. Този светоглед поддържа съзнанието будно за целите, които трябва да бъдат постигнати.

Ерик Ериксън очертава етапите на растежа и развитието, както и принадлежащите им житейски задачи:

Средна възраст: Повечето хора между 35 и 60 години са постигнали предизвикателствата на завършване на образованието си; създаване на семейство и отглеждане на децата; установяването на професионална кариера. Предизвикателството през тези години е да се поддържа чувство за полезност и продуктивност. Ангажирането в дейности, хобита и лични отношения дава чувството на удовлетворение и постижения.

Трета възраст: Житейската задача на хората над 60 години е интегритетът срещу отчаянието. В този период е важно усещането, че изживяния живот си е струвал. Други задачи на този период са постигане на разбирането, че човешката стойност не се основава на трудовата биография или натрупаните пари, а на качествата и отношенията, които има човешкото същество; откриването на баланса между намалелите физически и съпротивителни сили и удовлетворяващите спомени и качествени отношения.

old-couple-2

Става ясно, че най-добрият начин да се премине през етапите на средната и третата възраст е предварителната подготовка. Предварителната подготовка може да започне с преглед на живота и отговор на въпроса „Удовлетворени ли сме от това, което правим?”. Ако отговорът е НЕ, то е време да се обмислят нови посоки и да се открият нови хоризонти.

Упражнения за ума


Мозъкът подобно на мускулите, ако не се тренира дълго време атрофира и се разболява. Загубата на творческо мислене неминуемо води до психическо страдание.

Проучванията показват, че дори упражняването на способността за избор и решение (Какво да облека днес? Какво да приготвя за ядене?; Какво да чета или да гледам по телевизията?) утвърждава способността за упражняване на контрол върху живота.

Поддържане на вярата в себе си


Още в детска възраст вярата в себе си се формира като подход към живота. Този подход трябва да бъде използван и да продължи да съществува през всички останали етапи от развитието на човешкия жизнен цикъл.

Много по-трудно е, когато човек е преживял негативните последици от остаряването (болести, инциденти и т.н.), ограничаващи себе-ефективността му.

В някои страни в помощ на тази група хора се провеждат тренинг-групи, в които участниците учат стратегии за упражняване на по-голям контрол и ефективност. Целта на тези групи е да подпомогнат хората да развият вярата в себе си.

В своята книга Крис Клайнке  обобщава факторите, които подпомагат хората да се приспособят към остаряването:

- Ориентация към другите хора;
- Приемане на промяната;
- Продължаване на личностното развитие;
- Наслаждаване на живота;
- Поддържане и използване на чувството за хумор

Също така, той обобщава и факторите, които предопределят лошото приспособяване към остаряването:
- Постоянното мърморене и оплакване;
- Центрираност върху себе си;
- Отдръпване, загуба на интереси и социална изолация;
- Неспособност да се приеме промяната;
- Самокритичност и несигурност

Спазвайки тези насоки, всеки един от нас може да се изправи пред предизвикателството на остаряването с хумор, достойнство, душевно спокойствие и удовлетворение.

В контекста на тези мисли подходящо би звучало следн стих на уелския поет и драматург Дилън Томас:

„Не подхождай нежно към тази хубава вечер.
Старостта трябва да гори и възторжено да пее в края на деня,
бесней, бесней срещу угасването на светлината.

Справяне с предизвикателствата на живота. Автор: Крис Клайнке Издателство: Наука и изкуство

Източник: Атитюд-Център за психологическо консултиране