На 14 февруари 1946 година пред световните научни среди и всички заинтересовани за пръв път е бил демонстриран първият реално работещ електронен компютър ENIAC I.

ENIAC (ENIAC, съкращение от Electronical Numerical Integrator and Calculator – Електронен цифров интегратор и калкулатор) – е първият широкомащабен електронен цифров компютър, който е разполагал с възможност за препрограмиране за решаване на пълен диапазон от задачи. Построен през 1946 г. по поръчка на Армията на САЩ в Лабораторията за балистични изследвания с цел изчисляване на таблиците за стрелба.

Архитектурата на компютъра е разработена през 1943 г. от Джон Преспър Екерт и Джон Уилям Мокли, учени от Университета на Пенсилвания. За разлика от създадения през 1941 г. от германския инженер Конрад Цузе комплекс Z3, използващ механични релета, при ENIAC като основни компоненти са използвани вакуумни лампи. Целият комплекс се е състоял от 17 468 лампи, 7 200 силициеви диоди, 1500 релета, 70 000 съпротивления и 10 000 кондензатора. Консумираната мощност е била 150 KW. Изчислителната мощност на първообраза на съвременните компютри е била 300 операции за умножение или 5000 операции за събиране в секунда, а теглото му е достигало 27 тона. Изчисленията са се извършвали по десетичната система.