Марио Варгас Льоса

Хорхе Марио Педро Варгас Льоса (на испански: Mario Vargas Llosa) е перуански писател, нобелов лауреат, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти.

• Роден е на 2 март 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа. Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си.


• Става известен с романа си „Градът и кучетата“ („La Ciudad y los Perros“; 1962).
  Затвърждава репутацията си с романа „Зелената къща“ („La Casa Verde“; 1966)


• През 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори.


• През 2010 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Призът от Шведската академия му се дава за „картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“

На пет години се научих да чета. Нищо по-важно в моя живот така и не е настъпвало.

Свободата е неделима. Невъзможно е да разделяш политическата свобода от икономическата, социалната, културната.

Забранявайки марихуаната, калифорнийците направиха грешка. С наркотиците трябва да се отнасяме така, както към алкохола и цигарите – свобода на избора и минимализиране на вредите.

От политиката научих едно – властта погубва ума, разрушава принципите и превръща хората в малки чудовища.

Аз четях най-вече заради приключението. Това беше в ония времена, когато децата четяха не комикси, а текстове. Ако не ми харесаше как завършва разказа, аз си измислях друг край. С тази игра започна всичко.

За да разберете наистина колко красива е една жена, трябва да я видите когато се събужда рано сутрин. При писателите всичко е точно обратното. За да  разберете един писател, трябва да го видите пред публика, сред почитатели и журналисти.

Пиша, защото съм нещастен. Да пишеш, означава да се бориш за щастие.

Диктаторът не е стихийно бедствие. За да се създаде диктатор, е нужен много народ; понякога в това участват и жертвите.

Диктатори - малограмотни чиновници. Те не предполагат, че литературата може да им нанесе някаква опасност. Именно затова в някои страни, където е ограничен достъпа до информация, литературата може да се окаже единственият и източник.

Електронната поща е карикатура на кореспонденция.