Isaac Asimov


(2.01.1920, Русия – 6.04.1992 Ню Йорк, САЩ)


американски писател на фантастични и научнопопулярни творби и учен-биохимик от руско-еврейски произход


Роден е на 2 януари 1920 г. в Петровичи, на около 400 км от Москва. Семейството му емигрира в САЩ през 1923 г. и се заселва в Бруклин, Ню Йорк. Получава американско гражданство през 1928 г.

Азимов се възприема за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си.

Може би най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за Роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“, две награди „Небюла“ и други.
Азимов е дългогодишен член на Менса, но повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.

На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“.

Почива на 6 април 1992 г. от СПИН, който развива вследствие хемотрансфузия при операция за извършване на сърдечен байпас.

isaac_asimov_the_gods_themselves

·       Пиша по същата причина, поради която дишам, защото ако не го правя, ще умра.

·       Ако докторът ми каже, че ми остават още 6 месеца живот, няма да започна да си скубя косите. Просто ще започна да пиша малко по-бързо на машината

·       Тялото знае от какво се нуждае. Затова някои неща са вкусни.

·       Първо правило на диетиката: ако ви е вкусно, значи е вредно за вас.

·       Приятно е да си на главното място на масата, дори ако с тебе има още един човек, с когото трябва да си разделите паница зелева супа.

·       Няма такава напитка „чиста вода“, като се вземе предвид, че изчистващият фактор е алкохолът.

·       Насилието е последното убежище на некомпетентния.

·       Най-тъжният аспект на живота днес, е че науката събира знание по-бързо отколкото обществото събира мъдрост.

·       Искрено вярвам, че самообучението е единствената форма на обучение, която съществува.

·       Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно.

·       Щом веднъж слънцето залезе, става тъмно. Не се оставяй това да те изненада.

·       Самокритиката, е слабо наказание за некомпетентността.

·       Пътят може да бъде удоволствие, но само ако накрая достигнеш целта.

·       Пешката е най-важната фигура на шахматната дъска… за другите пешки.

·       Никога не е построявана стена, която да казва „Добре дошъл, страннико“.

·       Нито едно пътешествие не е опасно за онзи, който маха от брега.

·       Най-голямата трудност възниква при тръгването. Нарича се „пригответе се“.

·       Винаги сме сигурни, че току-що взетото решение е погрешно.

·       Дали се опитвам да намеря Бог? Той е по-умен от мен — нека опита сам да ме намери.

·       Добрите акробати не си гледат ноктите по средата на скока.

·       Бедата при победата е, че човек може да се окаже от страната на победените.

·       Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг.

·       В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата.

·       Ако трябва да извадиш зъб, да го вадиш бавно не е проява на нежност.

·       Ако учтивото искане се окаже безуспешно, просто вземи онова, което ти трябва.

·       Ако искаш да провериш дали водата е завряла, не го прави с пръст.

Източник: wikiquote.org