Стихии на Багряна




Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,



префучава през боазите, вдига облак над диканите,



грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,



сваля портите, оградите и децата по мегданите -



в родния ми град?



 



Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,



разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите



и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -



къщиците и градинките, и добитъка на хората -



в родния ми град?



 



Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то



в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,



на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -



в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -



в родния ми град?



 



Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -



родната сестра на вятъра, на водата и на виното,



за която е примамица непостижното, просторното,



дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -



мене как ще спреш?

cvete skali m 1