На 24 март Православната църква почита паметта на преподобни Захария.

Имен ден празнуват: Зарко, Захари, Захарина, Хари

sv-prepodobni-zaharija-monahЗахария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, за да приеме монашество. Карион взел със себе си и Захария. Макар и по-млад от останалите, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност.
Легендата гласи, че на запитване на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил: Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.

А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал: Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.
Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа

Блаженият Артемон


бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил възпитан. Той водел благочестив живот, когато светите апостоли проповядвали на света Христовото учение.

Веднъж Свети апостол Павел дошъл в Селевкия, където сред гражданите, подобно на светилник, който не може да се укрие, блестял с добрите си дела Артемон. Понеже бил утвърден в Христовата вяра и в него изобилствувала божествената премъдрост, свети апостол Павел го определил за пастир и учител, ръкоположил го за първи епископ на Селевкия Писидийска.

Блаженият Артемон ръководил добре и богоугодно повереното му паство. За всички бил пристанище на спасение. За вдовици, сираци и бедни бил незаменим покровител, чудотворен лечител на душите и телата. Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и починал в дълбока старост.